Джеймс Паттерсон - Алекс Крос, бягай

Дори сега, докато седях зад бюрото си, нямах нужда да препрочитам доклада пред себе си, за да се сетя какво се случи после.

Името на престъпника бе Марко Бруло, с последен известен адрес в скъп едностаен апартамент на Ейч стрийт. Във въпросната вечер Бруло бе проследен до жилището си, а планът бе арестът да се извърши вътре, възможно най-тихо.

Когато пристигнахме обаче, Бруло тъкмо излизаше отново. Нямахме друг избор, освен да го заловим направо там, на тротоара, в противен случай рискувахме да го изпуснем.

Ала нямаше как да знаем, че двама от неговите хора бяха паркирали от другата страна на улицата и го чакаха. Веднага щом притиснахме Бруло към стената, те откриха огън от автомобила.

Това бе най-бързата престрелка, в която някога бях попадал. Приключи за петнайсет секунди. Бруло бе мъртъв, но покрай него загинаха и трима случайни граждани, които чакаха на опашка, за да си купят билети от киното в съседната сграда.

В крайна сметка при аутопсията бе доказано, че две от тези жертви бяха убити от изстрели с автоматично оръжие. Но третата — жена на име Тереза Филмор — случайно бе простреляна и убита от един от колегите ми детективи. Истинска трагедия, безспорно.

Полицията пое пълна отговорност за случилото се и постигна извънсъдебно споразумение с посочения от госпожа Филмор най-близък родственик — годеника ѝ, който се казваше Роналд Ф. Джудиче.

Никога не забравих Тереза Филмор, но едва сега, когато отново погледнах този доклад, осъзнах защо името на Джудиче ми бе прозвучало познато.

Вече знаех. И всичко започваше да добива малко повече смисъл.

Нощният риболов бе единственото прикритие, от което Рон Джудиче се нуждаеше тази вечер. Нямаше нужда нито от псевдоним, нито от физическа маскировка, нито дори да се крие. От средата на широкия солен канал, където се намираше, можеше да наблюдава малката наколна къща на брега колкото си искаше. Дори ако ченгето на автомобилната алея случайно погледнеше към него и го забележеше, щеше да види единствено някакъв човечец, който се опитваше да лови риба в тъмното.

Подходящ момент да се измъкне за малко от Вашингтон. Джудиче бе започнал да излиза на светло и съществуваше голяма вероятност Алекс Крос да се е сетил за него. В което нямаше нищо лошо. Докато Джудиче контролираше потока от информация, той контролираше и Алекс.

Междувременно държеше въдицата си във водата, а погледа си върху къщата, и чакаше инстинктът да му подскаже кога е време да действа.

Риболовното оборудване бе възможно най-евтиното, което успя да намери в магазин от веригата „Аутдор Уърлд“ близо до Савана. А лодката намери още по-лесно. В Шелман Блъф хората нямаха навика да заключват нещата си нощем, още по-малко пък очукано алуминиево корито като това.

На дъното на лодката лежеше М16, закупен на черния пазар. Разглобяемият оптически мерник за нощно виждане стоеше в скута на Джудиче. В предния джоб на анорака си имаше и малък Kahr , 9 мм, с шест патрона в пълнителя. Ако всичко вървеше по план, имаше четири патрона повече от необходимото.

Единствената променлива величина тук бе времето. Лампите в къщата бяха угаснали в единайсет. После, в дванайсет и половина, отново светнаха за кратко, а после отново малко след два. Такъв бе животът с новородено бебе.

Накрая, когато къщата потъна в мрак за трети път, Джудиче положи въдицата на дъното и придърпа автомата в скута си. Усети как адреналинът изостри концентрацията му, когато вдигна пушката към рамото си и притисна буза към кухия приклад. В зелено-черния обектив за нощно виждане се появи на фокус лицето на ченгето. Човекът седеше с отегчен вид зад волана на патрулната кола от окръг Макинтош и барабанеше с пръсти по брадичката си, докато наблюдаваше къщата.

Джудиче пое дълбоко въздух. Насочи V-образния мерник към челото на мъжа. После натисна спусъка и изстреля една бърза серия. Заглушителят пропусна единствено тих пукот, нищо повече. Едновременно е това в предното стъкло на колата цъфна дупка с форма на снежинка. Мъжът застина за част от секундата, преди главата му да клюмне леко на една страна. Изглеждаше точно като заспал.

Без да отделя око от мерника, Джудиче преброи до трийсет. Ченгето не помръдна, така че той свали пушката и я пусна във водата. Накрая взе веслата и започна да гребе към брега.

Не беше далеч. След минута-две малката лодка заора с дъно в чакълестия пясък. Джудиче прекрачи носа, стъпи на брега, опитвайки се да опази ботушите си сухи, и извади пистолета от джоба си.