Джеймс Паттерсон - Алекс Крос, бягай

Илайджа не отговори и продължи да мълчи доста дълго време. Кики, Гарт и Тина вече се качваха по стълбите и Бергман вдигна пръст към тях в знак, че приключва след малко, а после се отдалечи навътре в мецанина.

— Илайджа? — каза. — Още ли си там?

— Тук съм — отвърна Крийм. — А ти трябва да укротиш темпото, приятелю. Това не е състезание.

— Не е и не може да бъде сравнено с нищо — каза Бергман. — Не е ли това част от цялата прелест? То е такова, каквото ние искаме да бъде. Също като живота.

Той усещаше адреналина или ендорфините, или каквото там кипеше във вените му, горещо като салсата на долния етаж. Дори направи няколко ритмични стъпки, докато говореха. Назад, напред, ча-ча-ча.

— Е, забавлявай се — каза Крийм. — Скоро ще ти се реванширам.

Бергман се усмихна.

— Надявам се, че това е двойна двусмислица — каза. — Защото, само за протокола, Илайджа — ако това наистина бе състезание, аз щях да съм го спечелил, поне на този етап.

— Лека нощ, Джош.

— Обичам те, Илайджа. Доскоро.

Следващият ден бе един от най-лошите от цялата ми кариера в полицията.

Започна малко преди насрочения за шест сутринта брифинг в управлението. При три от случаите разследването кипеше с пълна сила, така че ръководството бе преместило сутрешните ни срещи в Командния център за съвместни операции на петия етаж. Всичко, свързано с тези убийства, вече се проследяваше в реално време чрез Центъра за съвместни операции, така че винаги можехме да разберем кой върху какво работи и дали някой е постигнал напредък. Брифингите даваха възможност да съпоставим полицейските действия от нощната смяна е текущите разследвания, за да потърсим нещо, което би могло да ни свърши работа.

Когато пристигнах, Том Д’Аурия ме чакаше в коридора на петия етаж, за да ми съобщи една много лоша новина, дошла преди броени минути. Джанет и Томи Райли, както и полицаят, назначен да охранява къщата им в Шелман Блъф, бяха убити по някое време през последните осем часа.

И тримата са били застреляни каза ми Д’Аурия. — Само че споменават два различни калибъра, така че някои неща са малко под въпрос. Сигналът е получен в Командния информационен център едва преди няколко минути.

Кимнах, но не чувах почти нищо. Гръдният ми кош се стегна като в менгеме и имах усещането, че няма да мога да си поема въздух, докато не чуя отговора на следващия си въпрос.

— А бебето? — попитах.

— Липсва — отвърна Том.

Една-единствена дума, която ме удари като юмрук в стомаха. Д’Аурия замълча, за да ми даде време да се съвзема. Знаеше, че бях емоционално ангажиран е този случай.

— Какво бих могъл да направя? — попитах.

— Не много — отвърна той. ФБР вече са се заели. Работят заедно е окръжната полиция в Макинтош и щатските патрулни полицаи. „Амбър Алърт“ 10 10 Система за издирване на отвлечени или изчезнали деца, функционираща на територията на САЩ и Канада (AMBER Alert). — Б.пр. са на крак. Транспортните възли във всички съседни щати се наблюдават.

— Трябва да има нещо — казах.

— Можеш да се обадиш в оперативния отдел в Атланта, ако искаш, или в помощния отдел в Савана, ако успееш да откриеш някого. Те може да искат да разговарят с теб. Но на този етап не можем да правим нищо друго, освен да чакаме.

Залагаха на агресивния подход. Това беше добре. Ако — когато — установяха, че Ребека е била изведена през границата на някой щат, случаят автоматично минаваше на федерално ниво, а те вече имаха готовност.

На мен ми оставаше само да се надявам, че всичко това щеше да бъде достатъчно. Без да знаем кога точно е била отвлечена, трудно можехме да предвидим каквото и да било.

Междувременно покрай нас се точеха хора и влизаха в Центъра за съвместни операции. Видях доста полицаи с помътнели очи, които или приключваха нощната си смяна, или тепърва започваха дневната.

— Ще съобщя всичко това вътре — каза Д’Аурия. — Просто реших, че би искал да го узнаеш веднага.

— Оценявам го, Том.

— Ако имаш нужда да поговорим…

— Добре съм — казах. — Веднага влизам.

Всеки полицай, когото познавам, е преживявал емоционален срив. Това не е нещо срамно. Винаги окуражавам колегите си да говорят, когато имат нужда да излеят мъката си. За тази цел имаме програма за подпомагане на служители, но освен това имаме началници, колеги, психиатри, духовници, какво ли не. Просто трябва да избереш някого, това е съветът ми към всички.

Понякога следвам собствения си съвет, а понякога го пренебрегвам.