Брадли Уест - Море от лъжи

— Няма начин, ако някой не надцака вицепрезидента Байдън. Между другото, двама от екипажа опитаха да се измъкнат, но агентите под прикритие на Зо ги заковаха. Джонсън иска да говори и с тях, след като свърши със стрелците на Телър. Голям ден, ти казвам! Какво сега, мамка му…? Дявол да ме вземе, ако самият Матюс не стои на алеята и не дава заповеди, размахвайки ръце, сякаш той командва! Ще творим пак по-късно. Сега ще се оправя с него веднъж завинаги!

Нолан затвори и се обърна към Моли:

— Голям ден, наистина! Чу ли нещо?

— Хекър така крещеше, че чух поне деветдесет процента. Изглежда доста възбуждащо. Бих искала да съм там.

— Би искала да си там ли? Бирманското правителство току-що е използвало боен хеликоптер, от който са били изстреляни хиляди куршуми в жилищен квартал, били са убити или ранени невинни граждани и са били запалени коли. По улиците обикаля войска, има ранени полицаи и агенти на УБН, а ДЦ и шефът на УБН сигурно са извадили ножове един срещу друг в двора пред бивша конспиративна квартира. Не мога да схвана с коя част от тази картина искаш да си съпричастна. Дори не сме сигурни дали американското или бирманското правителство наистина искат да намерят Телър.

Превзет мъжки глас от другата страна на преградата се възмути:

— По-тихо, моля. Някои се опитваме да работим.

Нолан игнорира опита за прекъсване и продължи:

— Едно мога да ти кажа. Онзи, който е решил, че може да стреля по Софи и Си Джей, много лошо е подценил Хекър. Сега вече спецсилите ще ударят яко. Но най-интересно ще стане ако онзи, дето току-що се обади, реши да се покаже.

Мили го погледна и се запита дали не е сбъркала в първоначалната си преценка, че Нолан с мекушав. Дали под спокойната му фасада не се криеше човек, способен да обезумее?

От другата страна се разнесе шум на избутан назад стол, после някой се измъкна тихомълком. Поне един член на работната група не искаше да има нищо общо с Боб Голямата работа.

— Матюс? — Иззвъняването на мобилния му телефон беше добре дошло прекъсване. Непрестанните възражения и заплахи на Хекър — двамата стояха пред пародията на УБН, наричана „конспиративна квартира“, и спореха относно командната верига — го вбесяваха.

— Аз съм. Докторът потвърди лъчевата болест. Преляха ми кръв и се чувствам по-добре, но имам нужда от присаждане на костен мозък. В момента пътувам на север и ще си пробия път до Тайланд. Нямам нищо общо с тези дивотии около МН370. Самолетът в съботната нощ беше DC-9 и беше обикновена сделка на наркотици срещу пари и оръжие. Но онзи малоумен чужденец натоварил и ядрени отпадъци за мръсна бомба, без да ни предупреди, а моят шофьор на мотокара изпусна сандъка и разби оловния контейнер. И сега хората ми умират като мухи, а на терминала цари хаос.

— Никога не съм се съмнявал в теб. И пак ти казвам никога да не ме търсиш на този номер. — Матюс затвори и потърси с поглед опонента си. На Хекър също му бе писнало да се надвикват и сега бе при своите хора и някакви местни полицаи.

Като видя, че е в малцинство. Матюс реши да се оттегли и да поднови битката, когато Вашингтон освободи Хекър. Беше записал гневната размяна на реплики и сега само му оставаше да качи записа и да започне да брои часовете до края на жалката кариера в УБН на Сам Хекър.

Джоани нямаше представа защо МДС я бе прехвърлило в Гуанджоу вчера, но предполагаше, че това решение е свързано по някакъв начин с Боб. Поне бяха взели чантата ѝ от дома на леля Пор Хар. Бедната жена сигурно се бе побъркала от тревога след ареста на Джоани, още повече че нямаше вест от нея. Само че без достъп до телефон тя нямаше как да ѝ се обади и да я успокои, че е добре.

В интерес на истината, новият център за временно задържане под арест не беше много по-лош от общежитията, в които Мей Линг или Бърт бяха прекарали първите си студентски години. Вярно, пружината на единичното легло бе продънена, от възглавницата без пълнеж вратът я болеше, а мъждивата светлина бе колкото да не е без хич. Но Китай определено можеше да предложи далеч по-лоши условия на един затворник. Скромното подобрение в условията на живот потвърждаваше онова, което бе подозирала от самото начало: никой не се интересуваше от нея, всичко бе свързано с Боб. Не че това нравеше ситуацията по-розова. Смахнатият, който бе взел дрехите ѝ, не си бе направил труда да посети и тоалетната, така че сега скъпите ѝ препарати за кожа и всичката ѝ козметика украсяваха шкафчето в банята на леля ѝ. Както и да е, поне имаше чисти дрехи за първи път от два дни. От душа скъпернически капеше вода, колкото да ѝ позволи да измие от ръцете си мастилото за сваляне на пръстови отпечатъци.