Брадли Уест - Море от лъжи

— Защото е високомерен задник и смята, че вече е спечелил — отговори на глас Уотърман на въпроса си, коментар, който бе сигурен, че Чумаков ще прочете на бюрото си, когато се върне в офиса си. Добре! Тази игра на блъф и контра блъф можеше да се играе и от двама. Изведнъж го проряза мисълта, че Чумаков може би се бе „изпуснал“ нарочно, следователно съществуваше „План Б“, т.е. може би имаше втора , защитена срещу повреда камера, монтирана така, че да изпраща всяко негово движение и следователно TOR контактите му. Да-а… налагаше се да обмисли всички възможности по-дълбоко, преди да направи нещо по-амбициозно от това да извади очилата си от чашата с водка.

— Проклет да съм, ако това не е великият Боб — изръмжа Гъс Уолш, когато Нолан влезе в офиса на ИМ ООД. — Имам приятел, който е охрана към посолството, и познай къде е висял снощи цели четири часа? В кола пред дома ти, докато някаква млада изследователка на Компанията ти е била на гости. Реших, че е Мили, макар той да не ми каза. Имаш ли нещо против да ми я отстъпиш, когато приключиш с нея? Тези перверзни щуротии сигурно са убийствено забавни.

Уолш не само не знаеше работата си, но беше толкова тъп, че нямаше представа какво не знае. Ако се добавеше към това перченето му на тема секс и непрестанното му бръщолевене и… някой ден можеше да си го изпроси! За щастие, поне за Нолан, това щеше да бъде последната им среща.

— Трябва да поговорим в офиса ми — каза той на Уолш, като демонстративно отказа да коментира темата.

Седнаха един срещу друг. Новата боя за изрусяване на Уолш придаваше на ниската му прическа зеленикав оттенък. Нолан му съобщи новините систематизирано, по точки. Считано от днес цялата отговорност за ИП ООД преминаваше в ръцете на Уолш. Нолан и Джоани подаваха оставки от борда на директорите, а Уолш трябваше да ускори придвижването на нужните документи. Сега Уолш разполагаше на сто процента с властта в ИП ООД, съответно над всеки проект и групата хакери.

Уолш прекара следващия час в задаване на излишни и издаващи некомпетентността му въпроси държава по държава и подизпълнител по подизпълнител, без да си записва нищо.

Когато Уолш свърши, Нолан му заяви в прав текст:

— Никога не съм смятал, че си правилният човек, който да поеме тази операция. И след повече от два месеца съвместна работа продължавам да смятам, че не притежаваш нужните зрелост, способност да забелязваш подробностите и дискретност за ръководене на тази компания. Ще дойда тук още веднъж в края на март и ако междувременно си се издънил, няма да спра, преди да постигна уволнението ти, дори ако трябва да отложа за целта пенсионирането си. — Последното беше блъф, но Уолш нямаше как да знае това.

— Виж, аз никога не съм твърдял, че всичко ми е ясно. Трябва ми още време да вникна и тези проекти и да свикна да работя с тези хакери. Виждал съм ги само веднъж в твоята компания и това изобщо не е достатъчно.

Уолш толкова дълго бе разчитал на външния си вид, на физиката си и на дипломата си от Университета във Вирджиния, че бе загубил повечето от способността си да убеждава и да работи с хора, извън нужното за общуване във Фейсбук.

— В момента съм на сто процента в работната група за МН370. Мелиса Шук се нуждае от мен, за да не се разсейват хлапетиите около нас. Но… ще ти направя една услуга. Има двама типове, които работят за нас в Шри Ланка. Смятам да работя с тях всеки ден по два часа, за да ги вкарам в правия път. Обещавам поне да оправя плащанията и разноските им и да изясним какво очакваме от тях да ни предадат до края на този месец. Ще ми трябват файловете им, разбира се. Това ще ти позволи да продължиш на чисто от април нататък.

Шриланкийците бяха печално известни с неспазването на крайни срокове, но и с искането на още пари, за да завършат нещо, за което им е било платено още преди три месеца.

Излъчвайки благодарност с цялото си тяло, Уолш донесе купчина папки. Беше върхът на иронията, че компания, използваща компютърни хакери, съхранява най-важната хакерска информация единствено на хартиен носител. Нолан стана и каза:

— Приключихме. Не е нужно да ме включваш, под каквато и да е форма в каквито и да било бъдещи комуникации, отнасящи се до тези двамата. Имаш собствен напълно функционален TOR портал. Искам да известиш всички хакери в ИП ООД, че е извършено пълно предаване на ръководството от мен на теб. Отсега нататък ще ти препращам всеки получен от мен и свързан с ИП ООД имейл, без да го отварям. Колкото по-рядко се обръщаш към мен, толкова по-положителен ще бъде докладът ми в края на март. О… едно последно нещо.