Брадли Уест - Море от лъжи

— А защо не се обадиш на Бърнс в Токио и не му обясниш всичко?

— Един телефонен разтвор няма да постигне нищо, освен нов рунд на „той каза, тя каза“. Освен това Бърнс е определил Шук за ръководител на работната група за МН370. Ако изчезването на МН370 е дело на ЦРУ той вероятно е част от конспирацията. Но дори да е така, с Бърнс се познаваме отдавна и той много добре знае, че аз често излизам с привидно налудничави идеи, които впоследствие се оказват полезни.

— Боб, трябва да се довериш на някого. Нека поработим още ден-два в търсене на доказателства, но после трябва да отидеш в Токио и да говориш с него.

— Окей, убеди ме. Ще си направя резервация за нощния полет в четвъртък и ще си издействам среща с Бърнс в петък. Това ни дава над два дни, за да сглобим убедителна картина.

— Би трябвало да е достатъчно. А може би ще имаме време и да бъдем малко заедно? — И тя пристъпи към него, очаквайки той да реагира адекватно. Но Нолан изненада и себе си, като отстъпи крачка назад и удари със задник железния парапет.

— Какво има? Сбърках ли в нещо? — попита тя. Млада дойка с малко дете мина през вратата на пожарния изход B1 и после покрай тях на площадката. Мили се бе залепила за Нолан, който нямаше къде повече да отстъпва. Той внимателно сложи ръце на раменете ѝ, но сигналът бе като плесник в лицето.

— Значи… това е краят, а? Две нощи чук-чук с малко свежа плът, после „добре дошла“ на следващата? Мислех, че си различен от Травис. И аз ли се оказах еднодневка?

— Чакай малко! Нито съм казал, нито съм помислил нещо такова. — Искаше да се измъкне от това минно поле, без да взриви Мили. Продължи да говори бавно и с чувство: — Ти наистина не си ми безразлична. Последните две нощи бяха прекрасни. Но аз съм женен и искам да остана женен. Да не говорим, че съм достатъчно стар, за да ти бъда баща. Нека прекъснем за кратко и да оставим нещата да се поуталожат. Близо сме до развръзка с МН370. Не мога да реша случая без теб. Но ако поддържаме през това време и емоционална връзка, всичко ще се срине и ще ни погребе.

— Може да си прав, но може всичко това да са куп глупости, като оправдание да не се виждаме повече. Нямам особено голямо доверие в мъжете, Боб. Причините са далеч в моето минало. Много по-далече, отколкото би искал да знаеш. Но ти и без това не искаш да научиш нищо за мен, нали така? В крайна сметка всичко е за кратко, каквото и да означава това. Но аз чух твоето послание. Чух го ясно и силно. Не се безпокой за мен. Няма да те прегръщам публично или пред бившата ти възлюбена Мелиса Шук. Да не си мислил, че не знаех? Стига, Боб, не ме подценявай. В края на краищата аз съм началник на отдел „Проучване“ в мисията в Рангун. Но аз те попитах, а ти отклони въпроса. Това те прави страхливец.

Нолан се безпокоеше тя да не изпадне в истерия, докато оставаше прикован към парапета.

— Нека продължим този разговор в друго време и на друго място, а не на стълбището на паркинга към болницата „Гленигълс“.

— Чудесно! Аз тръгвам към офиса. Ти остани тук и ако щеш изгний на това място. Не ми пука! — С тези думи тя се качи по стълбите и отвори вратата, през която нахлу ослепителна светлина.

— Това мина направо забележително — промърмори на себе си Нолан, последва Мили и бавно излезе: опасяваше се да не го чака автомобилна щанга. Без поражения отиде до стоянката за таксита и се нареди на опашката, като се оглеждаше за мъже с руска физиономия… или жени… индийки, може би.

Ситуацията просто крещеше за успокоение на нервите чрез храна, а в Сингапур нямаше по-добро място за целта от „Американ Клъб“. Десет минути, след като се бе качил в таксито Нолан вече седеше в „Юнион Бар“ в очакване на сандвич с накъсано на влакна свинско и гледаше някакво спортно предаване — звукът беше изключен. Погледът му обходи салона, докато не откри флаговете на семейните колежи сред многото, украсяващи ламперията на заведението: университета „Бърт“ във Вашингтон, колежа „Помона“ на Мей Линг и неговата алма-матер „Карнеги Мелон“. Барманът се грижеше кофичката му за пуканки и чашата за вода да са пълни.

След двайсет минути излезе на Скотс Роуд през задния изход и се отправи към офиса, за да сътвори поредния си фокус. Когато стъпи на тротоара, се почувства сякаш е напуснал последното си безопасно убежище и е оставен на произвола на различните сили, наблюдаващи улиците на все по-заплашително изглеждащия Сингапур.

Вторник, 11 март: Москва, Сингапур, Рангун