Брадли Уест - Море от лъжи

Рядко се случваше висш офицер от отдела за проследяване на ФСС да реши да се срещне с някого извън централата на службата. Злонамерени уши имаше навсякъде. Обаче директор Анатолий Алкаевович Чумаков можеше спокойно да говори в малкия апартамент на Марк Уотърман, понеже всяка стая в него бе наблюдавана, подслушвана и ежедневно проверявана за чужди подслушвателни устройства и това се правеше, когато Уотърман излезеше на задължителната си едночасова разходка из квартала.

— Как мина посещението на баща ти? Удобно ли ви беше да си поговорите под чаршафа?

— Прекрасно, Анатолий. Той си замина вчера, благодарение на това че му върнахте паспорта точно навреме, за да хване полета. А освободиха ли сингапурците двамата, които прати да отвлекат Боб Нолан?

— Не, не са. И това може да създаде проблеми на всички ни. Така че когато се свържеш следващия път с господин Нолан, моля те, информирай го, че трябвала убеди сингапурските власти да ги освободят. Разбираш ли, Марк, те не са мои подчинени, дори не са служители на ФСС. Взех ги от СВР и сега трябва да обяснявам защо са в карцер, защо ги разпитват и как така са застрашени от експулсиране, без да им бъде разрешен достъп до помощ от посолството. Надявам се, че схващаш затрудненото ми положение.

Английският на Чумаков бе изискан. Самият той бе облечен като адвокат за заключителната си пледоария: костюм в морскосиньо на райе, бяла риза от египетски памук и лилава бутикова вратовръзка. Уотърман видя копчета за ръкавели от чисто сребро и скъп часовник, може би на „Картие“. Доста екстравагантно за бивш агент на КГБ, търсещ пътя си в съживената от Путин държава, особено за човек с мургава кожа, издаваща неруския му етнически произход.

— Не съм в състояние да влияя на думите и действията на Боб, така че не мога да ти помогна.

— Това ме води до следващото. Ти искаш да предложиш сложен план за размяна на информацията, която си откраднал от АПС, срещу личната ти свобода. Искам да си наясно, че не вярвам на нищо, което би казал, така че моля те имай това предвид, преди да кажеш каквото и да било.

„Играе си с мен. Винаги си играе с мен и се опитва да провокира реакция. Идва в апартамента ми без покана и сякаш винаги знае какво се готвя да кажа“. Наистина ли бяха сигурни електронната поща на TOR и чатрумовете там, или ФСС бе открила начин да ги подслушва? Той знаеше от предишните им спаринги, че ФСС му позволява достъп до TOR от апартамента именно защото се опитват да хакнат разговорите му в реално време. Уотърман бе морското свинче в изследователската лаборатория на ФСС.

Погледна противника си. Чумаков се правеше на индиферентен, но не можеше да го заблуди, понеже той беше опитен в разчитането на израженията. Реши да бъде безстрастен.

— Ето каква е сделката: летя за Коломбо така, че да пристигна там не по-късно от петък, 14 март, осем сутринта. Там Нолан ще ми даде указания как да се добера до шифрованите файлове. Предавам ви ги, а срещу това вие ме оставяте на мира в Шри Ланка. След като прекарам едно денонощие извън контрола ви, Нолан ще ви предаде ключа за разшифроване на файловете.

— Това ли е предложението ти? Сериозно ли говориш? — Чумаков реши да изостави наперената си роля.

— Да, това е.

— И ако откажа?

— Ще кажа на Нолан да отиде пред руското посолство в Сингапур и да унищожи файловете пред вашите камери за наблюдение.

— Което автоматично означава затвор или смърт за теб — напомни Чумаков.

— Със сигурност, но от друга страна сегашното ми положение с малко се различава от затвора. И за мен е най-добре да разбера какво точно ме очаква. Или ме заключете наистина и зарежете играта на пиар, или ме пуснете да си ходя.

— Уверявам те, че има и друга възможност. — Чумаков заби погледа на тъмните си очи в него, подканяйки го да каже нещо умно.

— Боб Нолан отлично разбира, че ако се опита да изиграе ФСС, ще бъде убит. Това е гаранцията, че ще устои на думата си.

Чумаков продължи бавно, с добре премерени думи:

— Предай на Боб Нолан, че за мен гаранцията за честна игра е животът на двете му деца. Постарай се той да разбере, че няма да подгоним нито него, нито съпругата му. Ако на вас двамата ви хрумне да ни разигравате, ще убием Мей Линг и Бърт бавно и пред камера, а после ще изпратим дивидито на госпожа Нолан.

Уотърман посрещна погледа му с нескрито презрение. Чумаков винаги успяваше да го нервира.

— Ще предам посланието.

Чумаков се усмихна широко, после дори се засмя.