Брадли Уест - Море от лъжи

Военните си тръгнаха, предвождани от генерал Яо. „Прав ви път“, помисли Гао.

Някакъв полковник се приближи и подаде на Ий някакъв лист. Ий пристъпи към Гао с покорно сведена глава.

— Другарю председател, добри новини! „Джордж Вашингтон“ е в разширения обсег на нашите противокорабни балистични ракети DF-21D. Предприема обаче маневри за избягване на обстрел и ще бъде труден за улучване.

— Програмирайте и трите ракети срещу самолетоносача и ги изстреляйте след петнайсет минути. Извикай при мен адмирал Уанг. Повишавам го в изпълняващ длъжността Началник на генералния щаб и искам подписа му под заповедта за изстрелването.

— Да, другарю председател. — Полковникът бързо излезе.

Гао се обърна към Ий, който четеше нов лист, донесен му от някакъв цивилен, и попита:

— Това пък какво е?

Ий го погледна, лицето му беше пепеляво.

— Американски ракети са унищожили или тежко са повредили седем от корабите ни в състава на групата, осъществила инвазията. Над седемдесет процента от бреговите ни радари и ракетни площадки са унищожени. Тактическите ни радари и сателити проследяват самолети и ракети, насочени към вътрешността на китайското континентално въздушно пространство. Американците вероятно заглушават насочващите радари на оръжейната ни система, понеже те не намират цели, и унищожават силите ни.

Гао се усмихна свирепо.

— Добре. Китай е провокиран! Изстреляйте ПКБР незабавно. Извикай началник-щабовете. Уведоми Постоянния комитет на Политбюро, че се събираме след двайсет минути.

— А какво да правим с нивото на ядрената ни готовност?

— Да остане каквато е! — отсече председателят. Ако я повишим или активираме стратегическите ни бомбардировачи, подводниците или МКБР, американците могат да ни унищожат. Да се използват само конвенционални оръжия, и то за отбрана, нищо повече.

Докато Гао Шиян обмисляше последното развитие на нещата, се появи пак същият полковник:

— Другарю председател, трябва да ви преместим на по-защитено място. Има укрепен бункер с команден център в сутерена. Бихте ли ме съпроводили?

— Да, след малко. Искам оценка на загубите веднага щом ракетите ни ударят империалистическия флот.

Ий Шиубао погледна третия лист, който бе получил преди минутка. Умни бомби и ракети бяха унищожили ПКБР, преди те да бъдат изстреляни. Стратегическата ВВБ на НОА „Ялонг Бей“ на остров Хайнан бе под атака от свръхзвукови бомбардировачи. Докладът изброяваше щетите и огромните загуби на кораби, самолети и хора. Американските бомбардировачи и кораби, изглежда, се бяха измъкнали без поражения.

Дотича личната секретарка на председателя.

— Къде е другарят председател? Обама го иска на телефона. Американският президент се обажда!

Ий посочи към асансьорите, в един, от които Гао току-що бе влязъл. И тя затича натам.

Ий смачка разпечатката и я пусна в джоба си. Сега оставаше да намери лист и химикалка. Трябваше да напише писмо.

Усмивката на контраадмирал Кохран сне напрежението в стаята.

— Господа! Считано от този момент, Китай и Съединените щати прекратяват военните действия. Повтарям, в сила е общо прекратяване на огъня! Моля ви да се погрижите всички единици под ваше командване да потвърдят, че са разбрали. Не мърдайте от екраните пред вас! Нали помните какво казваше великият ни покоен президент Рейгън: „Вярвай, но проверявай“ 109 109 В действителност това е руски израз („Доверяй, но проверяй“), превърнал се в знакова фраза на президента. — Б.пр. . Капитан Хауард, моля, актуализирайте равносметката на нашите загуби и тези на съюзниците ни. Искам предварителна оценка до двайсет минути. Вече сме на DEFCON-3.

— Слушам, сър! — отсечено отговори Хауард.

Всички започнаха да се поздравяват. Кризата бе отминала и някой пусна звука на Си Ен Ен. Хауард чу водещият да обявява, че Китай се е съгласил да се изтегли под надзора на ООН по организиран и мирен начин от островите Сенкаку. Нещо повече, Китай бе приел суверенитета на Япония върху островите и щеше да участва в обвързващ арбитраж относно подходящо ниво на репарациите, дължими на Япония. Гласът продължи с коментар на репортаж за албатроси, гнездящи на гола вулканична скала на пуст бряг.

Равносметката на Хауард бе кратка, понеже Япония бе загубила три изтребителя и имаше три повредени при защитата на Уоцури Джима, към които трябваше да се прибавят два, загубени от Съединените щати. Щатите бяха спечелили войната за рекордно кратко време почти без да пролеят кръв. В целия епизод имаше нещо сюрреалистично. В края на краищата Китай не бе Ирак. И макар никой в екипа на Кохран да не се бе съмнявал в крайната победа на Съединените щати, ретроспективно погледнато… беше станало подозрително лесно.