Брадли Уест - Море от лъжи

Поеха към Рангун за последната част от недовършената работа.

Макгърти удари Бърт по лицето с възглавницата си и той се събуди и викна:

— Какво правиш, по дяволите?!

Стаята миришеше на дезинфектант и заради тежките пердета в нея цареше полумрак. Макгърти ги дръпна и ярката слънчева светлина за момент заслепи и двамата.

— Един следобед е. Ти каза да те събудя в един. Като се има предвид как хъркаш, изненадан съм, че съседите не блъскаха по стената.

— Изморен съм. Дай малко мляко за протеиновия прах и да планираме следващите си стъпки.

— Добре, Господин Най-издирван от ФБР. Предлагам за начало първо да се подстрижем и да си боядисаме косата — исках да кажа моята коса, след като ти си решил да се правиш на Дуейн Джонсън, — преди да освободим стаята. На рецепцията вероятно е застъпила нова смяна и никой няма да забележи, че изглеждаме различно. След това ще купим лаптоп, телефони и предплатени карти, за да излезем онлайн. Ще напазаруваме за обяд и ще се върнем тук за фотосесията. Аз ще съобщя данните за нас на NuYu, ти ще провериш много тайната си поща и ще поемем по пътя за Уивървил.

— Това е добре за начало, но имаме да правим и други неща.

— Например?

— Например да си купим дрехи, туристически обувки, инструменти за взлом и набор за отвличане. А след това трябва да разберем къде на майната си живее и работи жената на Каултър.

— Набор за отвличане?! Тях да не ти продават по суперите?

Бърт замахна с възглавницата към Макгърти и щеше да го удари по главата, но Голямата патка предвидливо парира удара с вдигната ръка. Бърт стана и отиде в банята. Трябваше да вземе душ и да се избръсне два пъти.

Генерал Яо излезе от стаята, в която бе разговарял с колегите си от обединеното командване. Председателят Гао бе отказал да присъства и вместо това водеше задълбочен разговор с лакея си Ий Шиубао.

Яо се приближи до двамата по-малко почтително, отколкото преди, което бе в съзвучие с тежестта на думите му.

— Другарю председател, вече сме сигурни, че сървърите за обработка на изображенията към НАГПР са пак онлайн. Макар в Азия да е още нощ, в Щатите ще анализират натрупаните и неизтеглени снимки от вчера, когато над цял Китай времето беше ясно. Фактът, че президентът Обама още не се е обадил, говори, че американците по-скоро се подготвят за нанасяне на удар, а не за удължаване на преговорите.

— Генерал Яо, американците не свалиха ли вече степента на бойната си готовност на DEFCON-2 в резултат на разговора ми с Обама?

— Да, другарю председател, но това се основаваше на уверенията ви, че китайските въоръжени сили са в състояние на мирновременна готовност. Само че споменатите забавени снимки ще докажат противното. Дори манипулираните данни, подавани от „Делфин“, няма да ги заблудят.

— И какво препоръчвате вие и останалите началник-щабове, генерале?

— Не изстрелвайте противокорабните балистични ракети, другарю председател. Незабавно преместете ракетите от площадките им за изстрелване. Изтеглете бойните ни кораби на не по-близо от сто и двайсет морски мили от островите Диаую, за да се избегне рискът от случаен въоръжен сблъсък с американския флот. Свалете на земята военните ни самолети, с изключение на онези, които извършват полети за разузнаване и електронна война. Поставете отбраната ни на възможно най-висока степен на бойна готовност, за да сме сигурни, че няма стратегически бомбардировачи, летящи към континентални цели.

Гао беше чул достатъчно.

— Генерале, вие многократно ме уверявахте, че китайската противовъздушна отбрана е достатъчна, за да отблъсне тежките американски бомбардировачи. Не е ли така вече?

— Това е вероятният изход, другарю председател, но не е единственият възможен. Защо не поискаме от ООН да се намеси и да посредничи в намирането на мирно решение след нашествието на Диаую?

— Защото островите Диаую не ме интересуват! Не ми пука дали Япония ще си ги върне, или не! Всъщност направо ще им ги дам обратно и ще ги оставя да се набутат с разноските за търсене на нефт и газ. Има предостатъчно време да ги вземем отново в бъдеще, ако там бъдат открити някакви заслужаващи внимание находища. Американският тихоокеански флот трябва да бъде принуден да се изтегли от крайбрежните зони на Китай. Държавите от Източна Азия — започвайки с Япония — трябва да видят в Китай единствената суперсила в Пасифика. Това беше смисълът на „Полярна мечка“! А сега, когато сме на прага на успеха, вие започвате да се колебаете! Искам оставката ви! Отвращавате ме! — И председателят продължи, обръщайки се към останалите началник-щабове, които бяха чули всичко: — Няма място за съмняващи се или малодушни. Или изпълнявайте дадените ни заповеди, или си подайте оставките, но се махнете от погледа ми. Чака ми работа.