Брадли Уест - Море от лъжи

— Помня, че четох за тези неща в „Тайм“ и се питах защо нищо не се случи — обади се Джонсън, довърши бирата си и отклони с пръст мълчаливата подкана на Уолам за следваща.

Каултър го изгледа.

— Малка група криптографи от ЦРУ и АНС се обединиха в екип и застанаха зад алтернатива — компютърна програма, която впоследствие стана известна под името „Стъкснет“. Те лобираха успешно пред президента Буш и убедиха шефа на Мосад, Мейр Даган да включи и Израел. За по-малко от година АНС и групата от Мосад създадоха най-сложния червей на света. Иранците поддържаха изолирани свързаните с ядрената им програма компютърни мрежи. Моите хора вкараха „Стъкснет“ в лаптопите на руските софтуерни подизпълнители, наети от Иран да поддържат компютърната мрежа, обединяваща центрофугиращите каскади за обогатяване на уран в Натанц. „Стъкснет“ бе на толкова високо ниво, че можеше да остане пасивен, докато не открие конкретен тип програмируем контролер на „Сименс“, който е под управлението на определена версия на операционната система Windows. Засечени в тандем, тези два индикатора означаваха, че има достъп до верига от заслужаващи внимание центрофуги. Това на свой ред задействаше червея, което водеше до ускоряване на центрофугите и изпращане на фалшиви данни за нормалната им работа до наблюдаващите компютри… В крайна сметка „Стъкснет“ намали производството на обогатен U-235 с трийсет процента. Това се отнася за период от средата на 2009-а до края на 2010-а. ЦРУ и групата на АНС срещу бомбардирането се оказаха прави, че това ще саботира иранската ядрена програма. Голямата грешка бе в допускането, че това ще спечели достатъчно време за намиране на дипломатическо решение. В действителност обаче „Стъкснет“ само втвърди антизападните настроения в Иран. Иранците удвоиха усилията си за създаването на ядрено оръжие и това ни докара до днешното състояние на нещата, а то е, че Иран разполага с няколко напълно функционални бомби. Това, което не знаем, е дали са усъвършенствали и ядрените си инициатори, нужни за доставяне до целта на бойни глави чрез балистични ракети. Те разполагаха с почти пет допълнителни години за усилена развойна дейност, производство и построяване на мощности за сглобяване. Всичко в оръжейната им програма вече е много по-надеждно охранявано и много по-подчертано териториално разпределено отпреди… През това време се разви и американската технология за бомбардиране на бункери. Ако израелците бомбардират Иран с най-новите ни бомби, ние бихме спечелили евентуална война само с конвенционалното си оръжие. Но времето за такова решение изтича… През 2009-а бях принуден да се пенсионирам заряди противопоставянето си на „Стъкснет“. Оттеглих се в една планина в Северна Калифорния, за да преживявам отново и отново спомените си за живот, прекаран сред „тюлените“ и в разузнаването, и да гледам с тревога как бивши колеги и наблюдатели на Иран съобщават за развоя на нещата там. Миротворци и отрицатели пълнят медните с предубедените си мнения. Същите хора, които някога роптаеха срещу съществуването на Гитмо, днес се правят на разсеяни за потресаващите нарушения на гражданските права в Иран… И ето ни в 2014-а. Иран върти денонощно десет хиляди центрофуги и всяка от тях пречиства мъничко повече U-235, преди да го предаде на следващата в подредбата. Подходът е примитивен, още повече че основната центрофуга модел IR-1 е копирана от пакистанска версия на открадната холандска машина. Иранците обявяват пред международните инспектори за двайсет процента обогатен U-235, защото това още не е уран, годен за военни цели. Онова, което крият, е, че продължават процеса до получаване на осемдесет и пет процента чист U-235, нужен за атомна бомба. С около седем до петнайсет килограма U-235 нужен за бомба, Иран притежава материал за десет до двайсет бомби — предостатъчно, за да бъде унищожен Израел. Дори при това положение Вашингтон ми твърди, че доказателствата не били еднозначни. Според тях нямало достатъчно улики за способността на Иран да достави бомба до целта и че израелската ПВО щяла да свали подобен самоубийствен полет много преди да стигне до тяхната граница. Но да не започвам сега да говоря за недостатъците на системата „Пейтриът ММ-104“. Задръстеняците от Държавния департамент могат да си пишат всякакви докладни и паметни бележки, но сдобие ли се Иран с ядрено оръжие, вече няма да има противоотрова срещу техните балистични ракети с ядрени бойни глави. Това е, което трябва да спрем, а времето ни изтича. — Каултър махна с ръка към бараката за разпит и продължи: — Доказателството какво прави Иран е вързано с ремъци за леглото ето там. — Енергичният му жест разбълника бирата в кутията. — Началникът на иранската програма за създаване на ядрено оръжие се казва доктор Фариборз Фарокзад. Той е атомен физик и вдовец. Единствената му дъщеря е загинала през 1988-а по време на студентски протест в Лондон след злощастното непреднамерено сваляне на онзи ирански самолет от американския кораб „Винсенес“. Има диабет в лека форма и е малко над шейсетте, но е в добра физическа форма. Идеолог е и е заклет противник на Запада… Като минимум са ни нужни два неща. — Каултър забави ритъма на речта си и почна да отброява на пръстите си, държащи кутията бира: — Първо, потвърждение кои от показаните на моята карта комплекси са от първостепенно значение за текущата иранска програма. И, второ, достатъчно информация за напредъка им в разработването на ядрено оръжие, за да убедим онези, които пишат националните разузнавателни оценки на обстановката, че не е твърде късно да ги унищожим чрез конвенционално оръжие. По-добре да се бием с иранците сега, отколкото след три години да се изправим пред ядрен дуел. Или по-лошо — да се събудим една сутрин без Израел или за да разберем, че някаква бомба в куфар е изтрила Бевърли Хилс от лицето на Земята.