Брадли Уест - Море от лъжи

— Нямам нищо против тази история — каза Нолан, — ако можеш да ги убедиш да не ме затварят, преди да сме открили центъра за разпити. Изглежда, не е на пистата, както очаквах.

— Когато тази седмица кацнахме тук за първи път, имаше хеликоптер каза Нишимото. — Чакаха изгрев-слънце, за да отлетят някъде на северозапад, където на брега имало лагер. Докато вие се храните, защо не ни разкажете как смятате утре да оцелеете…

— Това е лесно. Не смятаме. И точно поради тази причина искам да ви разкажа как аз виждам изчезването на МН370. Ако се измъкнете оттук, а аз не успея, разкажете историята пред международните медии. Но направете и копие и го дайте на шефа на УБН в Рангун Сам Хекър. Това е дори по-важно… Нолан остави сандвича си и използва здравата си ръка, за да подаде на Дженкинс папка, в която имаше тринайсет изписани на ръка страници. — Нека това бъде моето завещание и последна воля като служител на ЦРУ.

— Спести ни мелодрамата — изръмжа Нишимото. — Какво да направим?

По стъпалата изтича на бегом цивилен агент.

— Мей Линг Нолан?

„Не — помисли си Мей Линг, — аз съм праправнучката на Чингис хан на ента стенен“.

— Да? Вас не ви ли учат да чукате на вратата?

— Имам служебна карта — каза той и ѝ показа полицейската си карта.

Такава карта сигурно можеше да се купи по интернет, но Мей Линг се въздържа да споделя тези си съмнения.

— Детектив Чан Джи Су. Роден 1980. Отдел „Криминални разследвания“. Та, Джи Су, какво толкова се е случило, че си нахлул през портата ни, проникнал си в дома ни, без да почукаш, и си се качил по стълбите в петък в десет без петнайсет вечерта?

— Тук съм, за да взема онова, което е било в бутилката за вода на баща ти. Ако не сътрудничиш, ще трябва да дойдеш с мен.

Мей Линг върна на детектив Чан картата му и подчертано бавно свали краката си от масичката за компютъра.

— По стечение на обстоятелствата тази вечер минах през „Райската пътека“ в „Орчард Тауърс“. Сигурен съм, че знаеш това място… то е любимо за висшите полицаи. — Чан отклони поглед, а Мей Линг продължи: — Приятелка на баща ми там ми даде раница, която той ѝ предал на съхранение. Донесох я тук и я оставих на домашната ни помощничка. В нея имало бутилка, от вътрешната страна, на която било залепено това… — Тя посегна надолу и взе от плота на масичката лентата тиксо, оставена с лепкавата страна нагоре. — Предполагам, че тук е записано нещо, което баща ми е искал да скрие.

Детектив Чан бе ошашавен. Извади радиостанцията си и затвори на мандарин, без да подозира, че и Мей Линг знае мандарин:

— Няма да повярваш, но дъщерята току-що ми даде картата с памет, която баща ѝ е криел в бутилка е вода. Какво да правя сега? — Мей Линг не чуваше другата страна на разговора, но детективът затвори. После изгледа Мей Линг подозрително.

— Не искам да имам нищо общо с баща ми и неговите приключения. Взимай картата и каквото друго ти трябва. Прост оставете двете с майка ни на мира.

— Чан неуверено подаде ръка, за да се сбогува, но тя я пренебрегна.

— Ще се обадя, ако ни трябва още нещо предупреди я той. — Междувременно, обади ми се, ако баща ти се свърже с теб.

— Ти ще научиш първи — обеща Мей Линг със сарказъм, който не остана незабелязан.

Тя изпрати полицая до вратата, където намери майка си — сънотворното явно не ѝ бе подействало и тя гълчеше други двама полицаи, които не си бяха събули обувките, преди да се осмелят да влязат в дома ѝ. После се нахвърли върху Чан, който трополеше надолу по стълбите, обвинително посочи обувките му и го нахока на кантонски, достоен за пристанищните докове. Тримата полицаи си тръгнаха бързичко, тя — заключи след тях и се извърна, готова да говори. Мей Линг ѝ направи знак с пръст пред устата да не продумва и тя се прибра в спалнята, където се бе опитвала да заспи.

Мей Линг бе доволна, че полицията си бе тръгнала. Беше разменила чипа в банята на Хуанила: бе решила, че полицията едва ли е монтирала камера и там. Сега изглеждаше, че полицията има само уши, но не и очи в къщата им. Въпреки това щеше да изчака да стане по-късно, преди да вземе оригиналната карта и да я скрие на друго място.

На ЦРУ щеше да им отнеме поне няколко дни да прочетат нещо, каквото и да е то, зашифровано от Марк Уотърман, започвайки с чипа, подарен на баща ѝ миналата Коледа. Баща ѝ ѝ го беше дал с идеята двамата да си поблъскат главите над задачката. Целта беше да се разбие шифърът, защитаваш съдържанието на картата, и да се прочетат файловете на нея. Мей Линг и Бърт мразеха, когато баща ѝ и Уотърман се усамотяваха онлайн за часове, работейки съвместно над различни предизвикателства, което често водеше до пропускане на различни мероприятия за родители и деца. Загадките бяха досадни и Мей Линг и Бърт отказваха да участват в решаването им. Мей Линг толкова малко се интересуваше от това, че дори не бе взела със себе си картата, когато веднага след Нова година се бе върнала в Калифорния. Беше смаяна, че картата и поздравителната картичка са все още на бюрото ѝ след претърсването на дома им след бягството на баща ѝ в сряда през нощта. Нима плик с името и московския обратен адрес на скандално известния Марк Уотърман не заслужаваше повече внимание? Тя отвори чекмеджето и пъхна плика под блузката си. Стана лесно и тя изтича надолу по стълбите. По-късно щеше да вземе плика на Уотърман от банята на Хуанила и да го изгори.