Брадли Уест - Море от лъжи

Бойната група с флагман „Джордж Вашингтон“ вече се носеше с максимална скорост по маршрут, избран с двойната цел за избягване и заглушаване на прицелните радари. Ако всичко останало се провалеше, щяха да разчитат на старомодната стена от олово, осигурявана от тежките картечници „Фаланкс CIWS Гатлинг“, изстрелващи по седемдесет и пет 20-милиметрови проникващи куршуми в секунда.

Американските бойни кораби отиваха към обсадените Сенкаку — епицентър на безобразието. Островната верига Сенкаку се състоеше от пет на брой малки вулканични скали, стърчащи от морето на 450 километра югозападно от Окинава, на 180 километра северно от Тайван и на 370 километра източно от най-близката суша на континентален Китай. Според ООН под морското дъно там можеше да се намира находище на петрол и газ, равно на всички притежавани от Ирак, което правеше от островите нещо повече от географска екзотика. Някоя държава можеше да осребрява по един милиард долара всяка година през следващото десетилетие. От друга страна, островите можеше да се окажат добри само за улов на дребна риба тон и за колекциониране на пера от албатроси през следващите триста години.

Следващият доклад в пощенската кутия на контраадмирал Кохран обаче бе истински пъзел. Китайската крайбрежна ПВО беше в състояние или на максимална, или минимална бойна готовност. Постъпващите в АНС разузнавателни данни бяха абсолютно противоречиви. Здравият разум диктуваше, че Китай, също като Съединените щати, е на бойна нога, затова ЦРУ се спря на варианта „максимална готовност“. Това означаваше, че АНС се намира в състояние на дълбоко заблуждение. Колегите на контраадмирала в Стратегическото командване споделяха скептицизма му и се бяха задействали с изненадваща бързина. Два дозвукови В-2 „Супер Стелт“ и свръхзвуковият В-1В „Кости“ вече летяха над Пасифика, на два часа след ВВБ „Андерсен“ в Гуам и на още два часа преди да излязат на бойна позиция. По-бавно летящи транспортни самолети, пренасящи оръжие, резервни части и спомагателни екипи, щяха да ги последват през следващото денонощие.

Още преди полунощ щеше да пристигне въздушно подкрепление от 18-а въздушна бригада, базирана във ВВБ Кадена на остров Окинава, подсилено от самолетите на борда на самолетоносачите от петте бойни групи в състава на WESTPAC, започвайки с „Джордж Вашингтон“. Налице бе достатъчно конвенционална огнева мощ, за да се унищожат китайските сили на или около Сенкаку, започвайки с покрития с птичи курешки първенец на веригата, скалата Уоцури Джима, с размер километър на четири. Единственият въпрос на Кохран бе дали главнокомандващият ще остави в сила текущата заповед, в който случай изходът бе предопределен.

Ставаше късно. Той вече бе отменил петъчната вечеря в дома на приятели и бе пратил там жена си да представя и двамата. Тя напразно се бе надявала, че той ще се присъедини към тях поне за десерта. И тогава се бе разнесъл втори тътен, още по-зловещ. Контраадмиралът въведе няколкото пароли, удовлетвори допълнителната биометрия и отвори съобщението с гриф „За лично ползване“. И когато го направи, в командния център се разнесоха изненадани ахвания. Състоянието на бойна готовност на Съединените щати бе променено от DEFCON-2 на DEFCON-1. Сега вече можеше да сподели новината с летящите към континентален Китай стратегически бомбардировачи.

Кохран огледа пълната с военни зала, в която пред всекиго имаше поне по един монитор, макар всички екрани да бяха непривично застинали, лишени от връзката със сателитите. Прочисти гърло и заповяда всички да спрат да правят каквото правят в момента.

— Господа, както виждате, в момента сме в DEFCON-1. Съединените щати ще влязат във война с Китай. За момента това ще стане с конвенционално оръжие, но във всеки момент може да настъпи промяна. Комплексът се заключва. Моля всички да предадат всички лични средства за комуникация на военния комендант.

Когато леля Хуанила се качи по стълбите и ѝ даде квадратно парче тиксо, в центъра, на което имаше опакован в пластмаса компютърен чин, Мей Линг спря записа на мача по бойни изкуства. Леля Хуанила ѝ каза, че го намерила в бутилката за вода, която господарят вземал на велосипеда си. Мей Линг ѝ благодари, но мозъкът ѝ премина в режим на пълна паника. Онова, което се намираше на този чип, не трябваше никога да бъде откривано от хората, натъпкали тази къща с камери и микрофони. Благодари на Хуанила и прислужничката побърза да се скрие долу в убежището си в кухнята. Ако имаше късмет, Мей Линг разполагаше с пет минути.