Брадли Уест - Море от лъжи

— Точно въпросът, който щях да ти задам. Аз нямам.

— Значи ставаме двама — потвърди Нолан.

— Имам пистолет — обади се Кайли.

Изражението на Нолан, когато се обърна да я погледне, беше неописуемо.

— Преди да се кача по стълбата в самолета шриланкийският командос ми даде това, а после ти помогна да слезеш от колата. — И Кайли извади автоматичен пистолет. Моделът му беше непознат. — Има пълнител за петнайсет патрона и е зареден.

Нолан протегна ръка. Тя го изгледа безизразно, после му подаде пистолета.

— Сега твой затворник ли ставам, агент Нолан?

— Не бъди смешна. Утре никой от двама ни няма да може да вдигне пистолет, освен ако не искаме да ни застрелят. — Нолан се обърна към капитана и попита: — Знаеш ли как да го използваш?

Гълфстриймът спря и Дженкинс изгаси двата двигателя.

— Не съм стрелял от почти четирийсет години, но Джон… той е друга работа. Бил е в Специалните сили, пилотирал е най-вече Кобра и Блек Хоук. Определено знае как да стреля. Да не говорим, че не познавам дори трима пилоти на света, които биха могли да кацнат, както той току-що ни демонстрира. Този човек може да лети на всичко, което хвърчи. Лети и стреля по един и същи начин — винаги точно в целта.

Сякаш повикан, вторият пилот Дженкинс излезе от кабината. Изглеждаше абсолютно невъзмутим.

— Добре дошли в Австралия.

— Очаровани сме — отговори за всички Нишимото. — И то до такава степен, че китайската тайна служба те възнаграждава с този рядък пистолет.

Дженкинс пое подаденото му оръжие.

— „Валтер PPQ“… Отлично! — Извади пълнителя и го провери. — Пълен… деветмилиметров. — Пълнителят щракна обратно на мястото си и той погали пистолета почти с нежност.

— Капитане, може ли за момент сатфона? — помоли Нолан. — Трябва да се обадя на офицера от УБН, който алармира местните. Нужно е да знаем кои са на наша страна и кога ще са тук.

— Батерията е на ръба, но пробвай все пак. — Нишимото извади иридиума от калъфа под сакото си и му го подаде.

Дженкинс отвори вратата на самолета и спусна стълбата. Горещата влажна вълна, която ги блъсна в лицата, неутрализира деветте часа работа на климатиците само за миг.

— Ако батерията е слаба, по-добре излезте на открито, за да се свържете със спътник по-лесно.

Нолан стъпи на австралийска земя за първи път от много години. Той, разбира се, никога не бе идвал на платото Мичъл, но бе излизал на риболов за барамунди по северното крайбрежие. Лепилото „суперглу“ беше затворило дълбоката му рана, но лявата му ръка нямаше как да е напълно функционална без шевове. Той захапа телефона, опитвайки се да бръкне в десния си джоб за номера на Хекър.

След толкова усилия неуспехът да се свърже бе наистина голямо разочарование. Дори не бе прехвърлен на гласова поща. Зарядът на батерията беше паднал на една чертичка и той не смееше да рискува пак.

Подуши Кайли, преди да я е видял. Бавно се обърна и бе възнаграден с целувка по устните. Тя продължаваше своята игра, но той нямаше представа в какво се състои тя.

— Хей, готин. Имаш ли нещо за мен? — Дрезгавата имитация с подчертан акцент на американска песен от 60-те му напомни за интимното преживяване с нея преди само едно денонощие. Колко лесно хубавият секс можеше да манипулира такива като него.

Подаде ѝ телефона и я предупреди:

— Всеки момент може да падне до нула.

Само че нейното позвъняване бе прието и тя говори на мандарин поне пет минути, преди телефонът да сдаде багажа. Изглеждаше загрижена, но не каза нищо. Междувременно пилотите бяха вдигнали стълбата, за да затворят вратата, да запазят вътре прохладната атмосфера и да задържат настървените насекоми отвън. Разликата в температурите бе поне десетина градуса.

Краката на Нолан бяха схванати и той едва се добра до мястото си. Пилотите раздадоха бутилки вода и подноси с хапки. Нолан забеляза две празни бирени кутии и други две, готови за консумация. Умираше за бира, но се страхуваше, че ще загуби съзнание, ако изпие дори една.

— На места като това водата е най-важното нещо — каза Нолан. — Вали ли, събирай всичката, която можеш. Утре ще е над четирийсет градуса. Ако свършим водата и не дойде никой, няма да издържим повече от ден-два.

— Знаем. Как е телефонът?

— Празна батерия — отговори Кайли и им го подаде.

— Жалко, защото по мои сметки имаме гориво, за да стигнем, подчертавам, може би да стигнем до Дили, ако опитаме. Кунунура не е проблем. Бруум и Даруин също са постижими, но кацането на което и да било от тези три места вероятно ще вкара всички ни в затвора. Акумулаторите ще ни трябват за светлините, вентилацията и измиването на тоалетната. Затова в момента изключваме захранването. Това означава край на сатфона и на радиото в кабината до момента, когато ще трябва да поискаме разрешение за излитане. Тази нощ тук ще е топло, но все пак не чак толкова, колкото навън, а и с по-малко насекоми. Джон вече потвърди безопасното ни кацане пред гражданските авиодиспечери. Те искаха да знаят какви, по дяволите, ги вършим. Той им обясни, че има похищение, и прекъсна връзката. Това, предполагам, ги е изправило на нокти. Утре, още рано сутринта, ще имаме гости.