Брадли Уест - Море от лъжи

Четвъртък, 13 март: Форт Лоръл, Мериленд

Петък, 14 март: Западна Австралия

— Ах, ти, дявол! На ти, черно копеле! — кресна Уолам и замахна с лопатата като със секира на палач. Дори под ярката луна половината от движенията му оставаха в сянка, защото жертвата му беше натисната в ръждясалата ламаринена стена на бараката. Той отскочи назад и изпищя, защото атакуваният внезапно нападна. Джонсън забеляза нещо ниско, бързо и тъмно да се насочва към него. Лопатата отново се стовари с плътен звук. Плещите на Уолам се отпуснаха облекчено. — А? Хареса ли ти, мръснико?

— Какво беше това? — попита Джонсън от столчето до огъня, на което седеше с бира в ръка.

Вместо отговор Уолам обърна лопатата и загреба с нея трупа. После тръгна към огъня. Каултър предупреди:

— Внимавай, защото Уилбър е адски гаден шегаджия.

Агент Джонсън не се страхуваше от хора, но определени обитатели на животинското царство го правеха… хм, гнуслив. Той остави бирата си и стана, извисявайки се над Уолам, който посочи с лопатата си в кръга от светлина, оставайки в полумрака.

— Ето, виж предложи Уолам на пъртския си диалект.

— Леле, надявам се това чудо наистина да е мъртво! — Джонсън изгледа паяка, който сякаш бе изваден от комикс на „Марвъл“. Черен, космат, по-голям от разтворена длан, той изглеждаше смъртоносен дори и мъртъв.

— Аборигените го наричат „лаещ паяк“, но всъщност си е тарантула. Слабо отровен, но едва ли ще ти хареса, ако се вмъкне в крачола ти, докато клечиш да се изтаковаш, нали?

— След като видях това, няма да кензам поне една седмица — заяви Джонсън.

Почивката беше приключила и Каултър се обади пак с ниския си авторитетен глас:

— Значи сесията ти не донесе никаква полезна информация? Как предлагаш да продължим?

Джонсън помисли и отговори:

— Ако помниш, когато се срещнах с екипа в три следобед, научих, че нашият човек не е спал повече от три часа нощем през последните три денонощия, обявил е гладна стачка и мисли за самоубийство. Нямаме начин да го храним редовно насила, без да имаме система за интравенозно вливане и разтвор на глюкоза. Уилбър каза, че по график следващата доставка на провизии е след седмица, и обясни, че не е склонен да нарушава ритъма, за да не предизвика интерес към някакъв рибарски лагер преди сезона, когато в него се очаква да има минимум хора. — Обърна се към Уилбър и взе подадената му заскрежена бира. Австралийците явно мразеха топлата бира в топло време.

— Вярно ли е това? — попита Каултър.

— Колкото лайното е кафяво, Франк.

Джонсън продължи:

— Човекът е недохранен и изнемощял. В това състояние твърдият разпит би донесъл обратен резултат. Сега му дадохме четири часа сън, след което ще го нахраним с рибена чорба. Ако не я изяде доброволно, ще му я излеем насила в гърлото и ще запечатаме с тиксо устата му за два часа, за да не може да я повърне. Това значи, че ще започна в два след полунощ.

— Искам да маркира картите, които ти дадох — каза Каултър с тих, но твърд и режеш като стъкло глас.

— Ако искате, може да се оттегля, сър, и вие си проведете разпита, както желаете. Но не очаквайте от мен после да събирам парчетата…

Дискусията прекъсна, защото над главите им се разнесе звукът на самолет приближаваше се.

— Ето там. — Джонсън посочи на югозапад към платото Мичъл. Малко аеротакси, точка на фона на хоризонта, зави за заход към пистата.

Уолам вече вървеше към радиокабината.

— Ще се свържа с военните авиодиспечери, за да разберем кой е този. Но май ще трябва да се приготвим за гости.

Каултър се обърна към Джонсън.

— С теб трябва да си поговорим. Осем години чакам, за да поправя една огромна грешка. Този учен е човекът, който може да възстанови репутацията и служебното ми положение. Трябват ми отговори и ги искам сега. Не утре!

— Слушам.

Верен на думата си, Дженкинс приземи гълфстрийма показно. Пилотите скочиха на спирачките, за да съкратят спирачния път и така да минимизират шанса за близка среща отблизо с косматия вид. Нолан преглътна стона си от натиска на колана в рамото му. Самолетът направи образен завой, рулира и спря на две трети от дължината на полосата. Нишимото подаде глава от пилотската кабина и попита Нолан:

Някакви предложения къде да паркираме?

— Изберете място до варелите и бараките, близо до полосата. Наблизо може да има подземен бункер, но не знам нищо за „Тръскот Фийлд“. — Нишимото дръпна главата си обратно в кабината и самолетът потегли отново. — Както ти каза по-рано, не се виждат никакви светлини, така че се съмнявам дали тук има някой. Капитане, имаш ли оръжие?