Брадли Уест - Море от лъжи

— Ало? — предпазливо попита Мей Линг. Единственото позвъняване след кацането им бе от наблюдателите. Сега очакваше едва ли не обаждащият се да ѝ каже, че сутиенът ѝ прозира под тениската.

— Мей Линг? Аз съм.

— Тате? Къде си? Тази линия е лоша.

— Намирам се на чартър, който лети от Шри Ланка за Австралия. Марк беше убит днес в Шри Ланка… застреляха го в главата. Аз бях ранен по време на атаката и едва се измъкнах. Сега летя на път за аутбека, за да открия истината за МН370, след което се прибирам у дома, за да изчистя името си. Как е Бърт? Как е майка ти?

— Бърт се издирва за раняването на двама агенти от ФБР. Изглежда, е преминал в Щатите от Канада и те се опитали да го арестуват. Ти имаш ли нещо общо с това?

— Не, разбира се, не.

— Мама взе приспивателно, даде ѝ го доктор Чан, съседът ни. Хуанила ѝ каза всичко. Мама се вбеси, че си използвал шалчетата ѝ „Ермес“, за да вържеш за нейното легло индийката, която си чукал. О… още повече се разстрои, че си изпразнил пенсионната ви сметка. Затова не мисля, че връщането ти у дома е възможно.

— Виж, искам да те помоля за важна услуга. Много е лесно и трябва…

— Хванал си грешния човек за услуги. Може някой друг да ти помогне, но не съм аз. И повече не ми звъни, защото няма да вдигна. — И Мей Линг остави телефона. Колкото и да не одобряваше извършеното от баща ѝ, не го мразеше чак толкова, че да го остави да се самоинкриминира по подслушвана телефонна линия.

Бърт реши да провери канадския си предплатен телефон за последен път, преди да го изхвърли. Сложи му батерията и го включи. След минута той иззвъня.

Макгърти беше в банята на мотелската стая и извика изненадано. Бърт му каза да мълчи и отговори.

— Тате? Ама ти ли си наистина…? И никой не ни подслушва…? Да, да, мога да говоря, естествено. Имаше едно сборичкване на границата, но вече се добрах до проклетия Рединг.

Нишимото гледаше панела с авиониката.

— Просто изключи сатфона и го сложи на сгъваемата седалка. Чартърната такса покрива дреболии като храна, пиячка и епизодични обаждания по телефона, особено ако не са подслушвани, но в момента имаме друг проблем.

— Какъв?

— Когато тази седмица кацнахме на „Тръскот“, по дължина на полосата имаше обичайните светлинни и ИЧ маяци. Очаквах да ги включат за нас и тази вечер. Вече прелетях над полосата и там няма никого. Сам ще видиш, че нищо не свети. Най-близкото летище е в Кунунура, но те не са сертифицирани за нощни полети. Преди да кацна там, ще трябва да обявя „Мейдей“. Австралийските военни ни следят и ни бе напомнено, че нямаме разрешение за кацане никъде другаде, освен тук. Все още можем да стигнем до Дили, но ако ще сменяме дестинацията, трябва да го направим веднага, а аз ще трябва да омайвам с приказки РВД-тата.

Нолан помисли и каза:

— Дори да успеем да се доберем до Източен Тимор, съмнявам се, че ще можем да заредим и да излетим оттам преди изгрев, за да сме тук преди осем. Обадих се на УБН преди малко и оттам ще уредят австралийците да пратят екип. С две думи, ако искаме да разберем какво се е случило с МН370 и племенника ти, трябва да сме тук, когато те се появят. Няма да ни чакат, за да предприемат каквото са решили.

Обади се Дженкинс:

— Капитане, имаме очила за нощно виждане, освен това има пълна луна, а на всичко отгоре това е най-дългата и най-широка полоса, която поне аз съм виждал. Имам отлично нощно зрение. Мога да приземя самолета дори да са разлели моторно масло по пистата.

— Може и така да е, но ако пред нас изскочи някое кенгуру, акционерите на „Харкорт Авиейшън“ ще изживеят шок, който ще е още по-голям за нас.

— Да прелетим тогава веднъж ниско, за да изплашим кенгурутата, в случай че ги има.

— Не… не ми се иска да се забием, докато прогонваме кенгура и зайци от пистата. Щом смяташ, че можеш да кацнеш, обръщай и кацай.

— Слушам, капитане.

Нолан излезе от пилотската кабина, върна се при седалката си и се увери, че спящата Кайли не е свалила колана си. Гръдният кош го болеше толкова, че можеше да диша само плитко. Дишането му бе учестено като на куче. Само преди седмица бе стоял до кег бира в Рангун, в дима на стария си съученик Уолт Макасет, наслаждаваше се на партито по повод предстоящото си пенсиониране и разменяше шеги с новия си познат Сам Хекър. А сега бе ранен, банкрутирал и издирван за държавна измяна. Кайли се бе усмихнала в съня си. Може би след седмица и той щеше да спи така, заедно със семейството си. „Да, и луната е всъщност пита кашкавал“, си каза горчиво.