Брадли Уест - Море от лъжи

ЦРУ бе убедено, че той притежава копие на файловете, изнесени от Уотърман от АПС, които той наистина бе взел от Хаваи миналия май. Нолан успокои бясно препускащите си мисли, забрави за малко за болката и опита да се съсредоточи.

„Марк е мъртъв. Когато е пристигнал в Москва, той вече не е разполагал с копие и не е имало как да каже на някого, че е оставил за мен опакована в пластмасов плик флашка, скрита в бутилка бира в хладилника в дома си в Оаху.

По настояване на Кайли в Шри Ланка аз унищожих двете копия на файловете от АНС.

Версията, залепена към топката за крикет, или е била унищожена от гранатата, или е останала загубена на плажа. Дори да е намерена, тя е китайски фалшификат. Няма връзка с мен.

Следователно нищо не ме свързва с файловете на Уотърман… освен онова, което казах на Мили… но аз мога да го обясня… и, ПО ДЯВОЛИТЕ!“

Нолан започна да разтрива слепоочията си. „Има копие, което залепих в бутилката за вода, която оставих в раницата при Линда Леонг. Този недокосван оригинал щеше да е прощалният ми дар за Уотърман и пенсионна подсигуровка за мен. Марк или аз можехме да разпродадем файловете на парче през следващите десет години. Тази microSD карта сега е убийствена улика. Трябва да се погрижа да бъде унищожена. Но как, как…?

Разбира се, Мей Линг! Тя вече е пак в Сингапур. Мога да разчитам на Мей Линг…“

— Кайли, толкова ме боли, че не мога да помръдна. Би ли поискала от капитана сатфона му? Трябва да позвъня тук-там.

Грегъри надникна в кабинета на Уайл в щабквартирата на АНС във Форт Мийд, Мериленд.

— Считано от 06:17 източно лятно време ние сме обратно в играта.

Въпреки шеговития тон двамата мъже изглеждаха като от масовка в зомби филм. Хлътналите им очи и смачканите им дрехи говореха за последните шест часа трескава работа в подкрепа на НАГПР, когато извадиха сървърите офлайн, дебъгнаха ги и рестартираха компютрите под строг надзор за евентуално повторно заразяване или нова атака. Осигуряването на надеждно сваляне от АНС на информация от спътниците на НАГПР се бе оказало почти толкова стресиращо, колкото и борбата с проклетата DDOS атака.

Крайно любопитно се оказа решението на ДНР Морис да нареди на главния специалист на НАГПР Дейвид ДеВор да организира системите им засега да продължават да се правят на умряла лисица. Пасивно да следят какво се е променило, докато не са работили. Привидно DDOS атаката имаше написано върху нея „Иран“, но нямаше начин иранците да са се оправили сами из лабиринта от „задни врати“ и „странични входове“. В мерника на Уайл бе Русия, а Грегъри бе готов да заложи на Китай. В заседателната зала ДеВор бе срутил тавана за всички, като бе заявил безапелационно, че за всичко са виновни рутинните актуализации на софтуера от Министерството на националната сигурност.

Засега НАГПР наистина се правеха на умряла лисица и сравняваха потоците данни преди и след DDOS атаката, но без пренос на значителни обеми информация до важни клиенти като АНС и без да издават, че са си върнали зрението. Единствената област, в която можеха да образуват малки вълни, бе над Сенкаку и по китайското крайбрежие. Първоначалните данни бяха противоречиви и обезпокоителни, като влизаха в противоречие с онова, което донесенията от проект „Акапулко“ на АНС им казваха през последното денонощие. Ако се вярваше на експорта от „Акапулко“ — подслушваната крайбрежна мрежа на НОА, — нивото на готовност на китайската отбрана беше една степен над дъното и това бе едва след като посланик Стърджис им бе „набил канчето“ преди няколко часа. ИЧ облитанията на НУВКР, съпоставени с първите обработени изображения от последните шест часа преди срива, разкриваха вихрушка от активност и ред военни системи както в отбранителната, така и в нападателната сфера, изправени на бойна нога.

Морис, ДеВор, Пъркинс и директорът на АНС, Мадлин Ранс се бяха събрали в края на коридора на конферентен разговор с началник-щабовете на родовете войски и президента. Както отбеляза Грегъри, беше много по-добре да им „треснат гъбата“, отколкото да треперят какво може да им се случи.

— Хайде, мръсници! Опитайте нещо. Само мръднете с пръст. Ще ви смажем… — каза той на Уайл и двамата чукнаха в заговорнически тост хартиените си чаши с кафе в предвкусване на унищожението на… на… на който се окажеше виновен.

Хекър се измъкна иззад заседателната маса, за да проведе частен разговор. Бе очаквал неспокойно новини от Гонзалес, но не бе успял да се свърже с него след получаването на късия му имейл на летище „Нарита“, Токио. Вместо него чу в слушалката друг познат глас и възкликна: