Брадли Уест - Море от лъжи

— Каква жена? Шпионка? Или имате предвид приятелка или… курва?

— Знаем, че тя е разузнавач, но не ни е известно точното естество на връзката им. Тази жена е пристигнала в Сингапур съвсем наскоро. Мисля, че са се видели за първи път в „Райската пътека“ на „Орчард Тауърс“ — елитен публичен дом — в сряда вечерта. Въпросната нощ не са имали сексуални отношения. Ако обаче се окаже, че се познават отпреди, това би означавало, че той е китайски шпионин.

— О, не! — възкликна Мей Линг.

— Ако желаете, ще накарам някой от подчинените ми да извади велосипеда на баща ви от стаята за доказателствен материал. Той не ни е нужен повече.

— Да, добре. Ще ми спести едно такси до вкъщи.

И това обясняваше защо тя сега въртеше педалите по Танглин Роуд и мислеше за последната глава в безумната история на баща си. „Орчард Тауърс“ бе само на километър и половина. Вместо да завие наляво към къщи, тя пое надясно, за да види какви толкова атракции са привлекли баща ѝ в „Райската пътека“.

— Почука на синята стоманена врата, по която нямаше никакви надписи. Дори не знаеше работи ли заведението, но от списъка на наемателите я интересуваше номер 05-01. Почука отново и ѝ отвори тежко гримирана проститутка. Преди Мей Линг да успее да отвори уста, мама-сан възкликна:

— Ти трябва да си дъщерята на Боб Гладстоун! Като две капки вода сте… е, с малко азиатска кръв. Влез, влез. Аз съм Линда, приятелка на господин Гладстоун. — И се усмихна кокетно.

На Мей Линг ѝ призля. Всяка проститутка в „Орчард Тауърс“ ли познаваше баща ѝ? Тя пристъпи в неосветеното антре и тежката врата се затвори с щракване зад гърба ѝ.

Капитанът влезе в салона за пътници, като почесваше брадичката си.

— Ами, ето последните новини. Преди трийсет минути прелетяхме над Сингапур в пълно радиомълчание. Не получихме нищо от военните авиодиспечери, а радарът не засече никакви самолети във въздуха. Бих заложил дома си, че досега щяхме да имаме ескорт от изтребители, ако международният шпионин Боб Нолан наистина беше в нечий списък за арестуване. Но при липсата на военен ескорт накарах Дженкинс да регистрира коригиран полетен план от Дили за „Тръскот Фийлд“, платото Мичъл, Западна Австралия. На всичко отгоре Австралия прие искането за промяна, което буквално ме хвърли в тъча. Оттам нататък обаче този самолет остава на земя — никакви дестинации, вътрешни или международни, без изрично разрешение. Всеки опит да излетим без разрешение ще бъде третиран като враждебен акт и знаете как завършват тези неща. Някакви коментари?

— Звучи ужасно — обади се Кайли.

— Съгласен съм. Звучи като че ли ни очаква кацане право в центъра на паяжината — съгласи се Нолан.

— Знам, че ще прозвучи донякъде егоистично — продължи Нишимото, — но нашето алиби е, че ние с Дженкинс сме били принудени под заплаха да продължим да пилотираме този самолет. Ако кацнем на място, където е в сила договор за екстрадиция със Съединените щати — а Източен Тимор е едно от малкото изключения в тази част на света — Боб заминава направо за затвора, следван по петите от мен и Дженкинс.

— Значи казваш, че опциите ни са Източен Тимор или „Тръскот Фийлд“? — поиска да се увери Нолан.

— Не, и Папуа Нова Гвинея няма договор за екстрадиция. Може да се доберем на пари до Порт Морсби.

— Това не може да продължава в такава неизвестност. Разбираме се да ни свалиш на „Тръскот Фийлд“. Обяви „Мейдей“ за полицията в Западна Австралия, федералната полиция и всеки за когото се сетиш. Кажи им, че в „Тръскот“ е Ал Кайда, измисли нещо, което ще привлече вниманието им. Дори ако покриването на МН370 е черна операция, все още има шанс да се измъкнем живи. — И той се обърна към Кайли, за да чуе мнението ѝ.

— Да, нека направим така. А пък аз ще се обадя на китайското посолство в Канбера. Ще искам дипломатически имунитет.

Историята, която разказа Линда, бе тъжна. „Райската пътека“ бе затворена. Момичетата всички регистрирани и освидетелствани като клинично здрави — били депортирани. Самата Линда била тикната в ареста за цяла нощ, докато един приятел, висш полицай, не уредил да я пуснат. И сега просто била тук, за да си събере личните вещи. Чист късмет, че имало някой да отговори на почукването на Мей Линг.

— Между другото, баща ти ми остави нещо на съхранение. Раница с каска за велосипедист, ръкавици… такива неща. Искаш ли ги?

— Разбира се. Карам му велосипеда, защото да не си сложа и каската му.

Линда донесе раницата. Мей Линг погледна в нея: малко дрехи, каска, ръкавици и бутилка вода. Не беше изненадващо, че полицията не я бе взела като веществено доказателство, когато бе претърсвала тук. Линда не им бе казала, че раницата е на баща ѝ, а бегъл поглед не бе разкрил в нея нищо ценно.