Брадли Уест - Море от лъжи

По дяволите, вече беше късно. Задникът го болеше, а дори не бе шофирал. Верен на репутацията си на състезател от „Железният човек“, Макгърти го бе сменил четири часа след Апълтън и не бе пуснал волана след това. Бяха спирали да заредят и да си купят мексиканска храна от крайпътно заведение в Южен Орегон. Беше 3:30 сутринта и вече се намираха в покрайнините на Рединг.

— Ти не каза ли в Орегон, че знаеш как да се снабдим с фалшиви документи? — попита Бърт.

— Мога да ти направя всичко, което искаш, с изключение може би на паспорт. Има едно нещо, на което му викат Тъмната мрежа, нещо като подземен интернет. Продавам там фалшиви документи за самоличност чрез скрит уебсайт, който съм нарекъл NuYu 107 107 Произнасяно като New You (англ.) — „Новият ти“. — Б.пр. .

— Леле… Следваш история в Ю-дъб 108 108 Съкратено от University of Washington (U of W — „ю оф дабълю“). — Б.пр. и продаваш фалшиви документи в Тъмната мрежа?

— И правя добри пари от това, някои месеци по десет бона. Платих в брой за силверадото, което зарязахме в гората. Баща ми е напуснал „Майкрософт“, преди да навърши трийсет. Със сестра ми програмираме от трети клас. Но ти го знаеш. Ако успеем да си направим добри снимки, ще организирам да имаме нови самоличности с номера на социалната осигуровка, списък на положените изпити, кредитен рейтинг… всичко! Можем да го направим онлайн, но няма как да ги изработя в хотелска стая. Това ще трябва да го възложим на други фалшификатори и ще поръчаме доставка по ФедЕкс.

— А откъде да съм сигурен, че някога не си разнасял порно по домовете?

— А как така аз никога не съм знаел, че баща ти е шпионин?

— Окей, изяснихме се. Значи утре ще се гримираме яко и ще си поръчаме новите документи. Взех десет хиляди от вилата, така че няма да сме без пари.

— Аз пък взех пет хилки от стаята ни, преди да тръгна да те взема, така че съм добре. Ти обаче ще стоиш в колата, понеже ризата ти е скъсана и с петна от засъхнала кръв. Аз ще платя за стая и ще се върна след пет минути. Отпусни се.

— Да… И мисля да хапна последното бурито, което иначе ще омекне и ще стане на парцал.

— Голям женчо си, Нолан.

— Да бе, иди го кажи на онези тъпаци в парка.

Председателят Гао крачеше напред-назад в малкия кабинет до оперативния център в щабквартирата на НОА в Пекин. Началник-щабът генерал Яо Чанминг влезе, без да почука: знаеше, че председателят го очаква.

Американският посланик не е лъгал. Тактическа група от девет бойни кораба, предвождани от „Джордж Вашингтон“, е била на път от Окинава на север към пристанището им на домуване Йокосука. Групата е обърнала и сега са на петстотин километра от Диаую. След осем часа ще са в оптимален обсег на нашите ПКБР, макар че при новия увеличен обсег на теория можем да ги ударим и след два часа. Американските сателити няма да останат слепи за осем часа, в резултат на което вероятността да нанесем поразяващ удар не е идеалната. Така че ако искаме да сме сигурни, че ще можем да ударим след дългия интервал, трябва да заредим ракетите сега и да ги имаме на разположение на вашите заповеди.

— Действайте. Искам ракетите да са готови за изстрелване по моя заповед.

— Слушам.

— Генерале, когато ракетите ни потопят „Джордж Вашингтон“, това ще сложи край на сто седемдесет и две години унижения от западните империалисти. Дори един век след днешния ден учениците ще знаят името ви.

— Да, другарю председател. Благодаря, другарю председател.

Беше време да се погрижат за несправедливостите, започвайки с Нанкинския договор, сложил край на Първата опиумна война през 1842. „Вероятно ще ми вдигнат статуя в Забранения град мислеше си Яо, докато се връщаше в оперативния център. — Леле!“

Нолан си спомни отговора на Юлий Цезар през 49 г. преди новата ера, когато Римския сенат му заповядал да спре армията си и да се върне сам в Рим, за да бъде решен въпросът за по-нататъшната му съдба. „Жребият е хвърлен. Пресякох Рубикон“. Беше ли Нолан подпечатал съдбата им с настояването си да кацнат на платото Мичъл, вместо да се върнат в безопасния Сингапур? Каква е ползата да любопитстваш — дори ако си бил прав, — ако умреш и проникновенията ти умрат заедно с теб?

На тази отрезвяваща нота през последните два часа бе обосновавал предположенията си, надявайки се поне един от пилотите да оцелее, за да ги предаде… всъщност на кого точно трябваше да ги предаде? На кого му пукаше какво мисли Боб Нолан за МН370? Хекър. Сам Хекър и Травис Райдър бяха единствените, на които им пукаше. Определено не Мили, където и да бе тя сега. Бърнс — в никакъв случай. Константайн беше странен и се бе държал все по-враждебно с него. Мелиса Шук? Тя мразеше не само него, но и всичко, на което той държеше. Франк Каултър? Каултър беше ключът за разкриване на заговора… по един или друг начин.