Брадли Уест - Море от лъжи

— И кой беше клиентът ти за всичко това? — зададе ключовия въпрос Нолан. Сърцето му се беше разтупкало.

Дженкинс и Нишимото се спогледаха. Дженкинс сви рамене и Нишимото отговори:

— „Консултантс Интернешънъл“, за които от предишни полети знаехме, че са фирма на ЦРУ.

— Проклет да съм!

— Какво означава това? — не разбра изблика му Кайли.

— Това означава, че най-вероятно ни чакат неприятности. Това е същата фирма на ЦРУ, която е наела чартъра на „Бандана“ — онзи контейнеровоз, на който е била атомната центрофуга. „Черна“ компания, със сигурност. Единственият въпрос е дали в момента е в ръцете на персонал на ЦРУ или на хора извън контрола на ЦРУ. Аз подозирам, че е второто. — Обърна се към Кайли и каза: — Ако можеш да издържиш нощта навън сама, най-добре е да намериш място, където да се скриеш. Стара сграда. Под скален откос. Когато се развидели, тук ще стане меко казано напечено. Не е нужно някой да разбере, че си тук. И когато се случи, каквото има да се случва, върни се на самолета и или се обади по радиото за помощ, или помоли тези двама господа да те отведат оттук.

— Много мило предложение, но аз трябва да разбера какво се е случило на моите сънародници и да накажа отговорните.

— Както решиш. Сега нека всички опитаме да поспим. Не мисля, че има смисъл да се редуваме на пост. И без това всеки, който дойде тук с нещо повече от копие в ръка, ще има смазващо превъзходство във въоръжение.

Намеси се Дженкинс:

— Ще разгъна легла и ще извадя одеяла и възглавници за всеки, който иска да опъне тяло като мен на пътеката между седалките. Смятам, че това ще е много по-удобно, отколкото да се свиваме по седалките.

— Съмнявам се, че ще спя дълбоко въздъхна Нолан, — но ако имаш някаква вода, с удоволствие ще изпия каквото и болкоуспокояващо да ми предложиш. — Преди да изгасят осветлението, той даде на Кайли един от имейл адресите си в тъмния интернет: — Ако се разделим, пиши ми на този адрес и използвай „Океан от заблуди“, за да изпратиш и интерпретираш всякакви лични обяви със заглавие „Нумерология за вавилонци“ в „Ейжън Уолстрийт Джърнъл“. Не искам да губя връзка с теб, ако се разделим.

— Човек струва толкова, колкото обещанията, които изпълнява — каза тя. Гледаше го право в очите.

Бяха в „Уолгрийн“, когато Кафявото говно (както Макгърти неелегантно бе нарекъл още навремето таратайката на Джен) паркира отзад на скрито. Голямата патка откри платиненорусата госпожица Клейрол. Проблемът, когато си евроазиатец, помисли си Бърт, е, че ако си боядисаш косата в нещо различно от въгленовочерно, заприличваш на пънкар от токийското Шииджуку. Майната му. Той пък щеше да си обръсне главата. Беше служил бръснат в сингапурските десантни войски и с изненада бе разбрал, че момичетата силно си падат по този външен вид.

Бърт избута количката, огъваща се под товара от протеинов прах, различни аминокиселини и енергийни блокчета закуска. Фризьорски ножици, нови тениски, електрическа машинка за подстригване и основните тоалетни принадлежности оформяха разнородната купчина. Беше едва девет часът, но температурата вече бе прехвърлила 25°С. Той плати в брой и откараха „плячката“ си зад ъгъла.

Докато се връщаха към „Травслодж“, Майкъл за разнообразие стана сериозен.

— След като си изпием коктейлите и се наспим, трябва да се погрижим за документите. Ще купя телефон с добра камера за снимките, а ти ще трябва да купиш лаптоп, за да мога да вляза в NuYu. Но какъв точно е планът? Отиваме в къщата на онзи страшен пич, чукаме на вратата, отвличаме семейството му и после…? Обаждаме му се, за да му кажем колко ще му струва, или му казваме да се държи учтиво с Боб? Аз си мислех, че си ядосан на баща си. Но защо не тръгнахме за Мексико например? Или поне за Салинас, дявол да го вземе? Крием се там и цицаме от NuYu, докато нещата не се уталожат. После почваме отначало.

— Боже, Патко, честно ти казвам, заболя ме главата. Успокой топката и си поеми дъх. Дай да разгледаме оплакванията ти едно по едно.

Петък, 14 март: Рединг

Събота, 15 март: Айнме, Пекин, Сингапур

Щом сивият джип със заплашително стърчащите от покрива му антени напусна паркинга на клиниката, шофьорът набра номер на мобилен телефон, заложеният заряд се възпламени и тубата бензин изби задните прозорци. Пламъците се издигнаха над покрива на сградата и осветиха тъмното небе. Оцелелите наемници на Телър не можеха да разберат защо клиниката е била изоставена. Е, почти изоставена… ако не се броеше старият мъж от бялата раса с бинтованата ръка в задната стая.