Брадли Уест - Море от лъжи

— И защо ще се върже Нолан?

— Той има един фатален недостатък — иска да знае.

Звукът на поредния електрически инструмент разкъса предутринния мрак. На Уолам му се стори, че чува животински крясък под воя на инструмента. Обърна се и влезе да се преоблече.

— Това са значи ярките светлини на големия Уивървил със сериозна физиономия се пошегува Голямата патка.

Влязоха в паркинга на „Уивървил Ин“, който се намираше на главната улица.

Бърт, напълно съсредоточен, каза:

— Паркирай отзад, влез и ни регистрирай в стая с изглед назад, разтовари, а после ще поразпитаме. Все ще има някой, който ще може да ни упъти към къщата на Каултър.

— Ако не съм ти го казвал досега, изглеждаш много секси с бръсната глава.

— Ако не съм ги го казвал досега, изглеждаш като рус педал.

— Продължавам да не схващам защо рискуваме още по двайсет години затвор за отвличането на семейство с идеята може би да спасим баща ти. Току-що прочетохме имейл от сестра ти, в който се казва, че баща ти е негодник и прелюбодействащ мръсник, източил пенсионните спестявания на семейството, и едва не бил убит в Шри Ланка, където обаче бил убит Марк Уотърман, — а сега лети за Австралия с нает от него чартър, за да се изправи очи в очи с мозъка зад черните операции на ЦРУ. Междувременно го преследват ЦРУ, КГБ, китайската тайна полиция и всички хора по света. Това не ти ли звучи малко… преувеличено , може би?

— Руснаците отдавна прекръстиха КГБ на ФСС, което означава Федерална служба за сигурност, тъпако.

— Все същото.

— Виж, баща ми е задник, ако пак е изневерил на мама, но тя се отнася с него като с прокажен, така че не мога да го виня. Посветил е много време на мен и Мей Линг, докато израствахме, каквито и да ги дрънка сестра ми. Тате е безумно умен и се опитва да постъпва правилно дори когато това не се харесва на повечето хора. Точно това го забърка в тази каша. Изглежда, че ще плати с кариерата си, пенсията си и спестяванията си. Ще му помогна, ако мога, но няма да постъпваме като глупаци. Ако има полиция или охрана, тази нощ няма да предприемем нищо. Като отвлечем семейството на Каултър, ще имаме срещу какво да разменим баща ми. А щом се озове на свобода, той ще разкрие изчезването на МН370, което може да спаси живота на много хора. Ако искаш да се чупиш, ще те разбера.

— Не, вече ти казах, че съм вътре. Просто исках да зная, че не си се разколебал. Но нека не позволяваме да ни застрелят по погрешка.

— Иди сега ни чекирай на рецепцията. Аз ще изчакам тук. Когато влезем в стаята, ще ти покажа как да използваш автоматик. И ако някой бъде застрелян, уверявам те, че това ще са другите.

Взводът на спецподразделението спря на седемстотин метра от отвлечения самолет. Снайперистите извадиха маскировъчните си костюми и ги облякоха.

Мака размишляваше над вариантите.

Самолетът още не се виждаше пряко, но се отличаваше като кучешко лайно, гледан през очилата за нощно виждане AN/PVS-7. Звукът на приближаващ хеликоптер накара всички да залегнат.

— Чонга! Обади се по радиото и разбери кой може да е — изсъска Мака.

След десет секунди капрал Чонга потвърди, че не е от техните. Блек Хоуците бяха във въздуха и все още на над триста километра оттук.

Мака беше първият в рода, който бе завършил висше, и четвъртото поколение, което служеше в армията. Куртката му криеше цял ръкав татуировки по мускулестите му ръце. Въздушнодесантният полк и Мака си подхождаха точно така, както си подхождаха „Ему Експорт“ и австралийският футбол по правилата на западния бряг.

— Не мърдайте! — изръмжа той. — Това е граждански хеликоптер, сигурно някаква туристическа група. Направете няколко снимки и да видим какво ще стане.

Директорът на отдел „Проследяване“ във ФСС бе виждал и по-добри дни. Когато се свести, мислите му бяха объркани, не можеше да вижда, понеже здравото му око бе скрито под бинта, който минаваше и над празната му очна кухина. Чуваше около себе си говорещи на английски хора. Не помнеше нищо след срещата в „Коломбо Рокетс Клуб“… не… тръгване към плажа… престрелка… експлозия… Нолан. Нолан! Опита се да изкрещи проклетото име, но беше интубиран и тръбата в гърлото му го задави.

Усети на рамото си приятелска ръка и чу гласа на Устинов:

— Господин Чумаков, бяхте ранен от граната. Сега сте в сингапурска болница, където преживяхте петчасова мозъчна операция. Загубихте окото си, но иначе би трябвало напълно да се възстановите. Трябва да запазите спокойствие. Ще съм до вас.