Брадли Уест - Море от лъжи

В съседната стая се разнесоха възбудени викове и някой извика:

— Гао Шиян е подал оставка! Гао го няма!

Новият ръководител на Китай се оказа малко познатият бивш заместник-министър на Министерството на държавната сигурност Лю Женчан. Страхотно завръщане от прага на килията за човек, арестуван и поставен под домашен арест само преди три дни.

Кацнаха на плажа без никакви проблеми. „Пристигнахме“ — каза си Нолан. Краят на света и определено краят на пътя. И кой друг идеше към тях, ако не самият зам., остарелият, но невъзможно да бъде сбъркан 2ЗДТО? Нолан гледаше уверената му походка на стар каубой след успешен двубой с шерифа в град, от който добрите вече са избягали.

Осъзна грешката си и сви устни. Сега му оставаше само да се надява, че бележникът с истинската история на изчезването на МН370 някой ден наистина ще попадне в медиите и Каултър няма да се измъкне безнаказано. Знаеше отлично как работи 2ЗДТО. На никого — Кайли, Нолан или дори охранителите — нямаше да бъде позволено да свържат дори с намек Каултър с МН370 или тази работа. Бездушното избиване на 239 души бе социопатично поведение извън способността на нормален човек да го разбере, което не пречеше на зам.-а да върви с пружинираща походка и с усмивка на лицето.

— Здрасти, Франк. Не съм изненадан да те видя тук.

— Виж ти! Боб! Откъде се взе? Трябва да призная, че не очаквах да стигнеш толкова далече. Е, добре дошъл в Еко лагера, някога по-известен като Клетката на влечугото. А коя е тази прекрасна дама?

— Аз съм Ю Кайли, бивш заместник-директор на контраразузнаването в МДС. Тук съм, за да те арестувам за убийството на 152 китайски граждани на борда на МН370.

— Глупости, мадам. Не можете да го направите. А и сметката ви не е вярна. Скоро ще разберете защо. Боб… изглеждаш ужасно.

— Искам вода и час от времето ти, Франк.

— Мисля, че можем да те устроим и с двете. Но да се махнем от това слънце! — Той се обърна и каза: — Санди, доведи госпожица Ю и ела и ти…

— А вие какво бихте искали, мадам? — попита Каултър, Кайли. Климатикът в бунгалото на Каултър беше шумен, което принуждаваше Нолан да напряга слуха си, за да чува тихия провлачен глас, който преди толкова много години го бе наставлявал в обстановката след падането на „Дабъл Лама Трейдинг“. Слаба електрическа крушка осигуряваше достатъчно светлина, за да вижда лицето на Каултър. Годините — всичките му вече поне седемдесет и пет — си личаха: косматите вежди, провисналите бузи, отдавна побелялата коса. Каултър приличаше на човек, живял дълги години сред природата. — Срещата ни тук завършва цикъла. Помниш ли 2008-а, когато унищожи кариерата ми, като пробута „Стъкснет“ вместо удара срещу иранските ядрени инсталации?

— Нямам представа за какво твориш — каза Нолан.

— Имаш, имаш. Като 2ЗДТО аз бях там през 2008-а, когато ти направи онази презентация пред Мейр Даган от Мосад и тогавашния директор на ЦРУ Хейдън. Според мен беше най-калпавото представяне на продукт, което съм виждал. — Каултър пусна замислена усмивка. — Но Мосад се заинтригува, а Хейдън не искаше да излага Агенцията на поредната атака от конгресните лидери, така че президентът Буш избра лесния вариант. И докато се усетя, вече ви дишах прахта. Към март 2009-а бях паднал от мястото, до което се бях борил да се издигна над трийсет години.

— Знаех, че си се пенсионирал, което не беше изненадващо. По дяволите, та ти беше почти на седемдесет и…

— Можех да работя още много години! Имаше поне десет одобрени тайни операции, готови за провеждане, когато ме изгониха. И нито една от тях не се проведе, свестни хора умряха ненужно, а светът днес е по-опасно място именно заради това. Заради теб .

— Съжалявам, че виждаш нещата така. Но какво, по дяволите, може да оправдае убийството на почти двеста и четирийсет невинни хора? Какво ще ми кажеш за тях?

— Двеста и четирийсет? Пфу! Какво е това в сравнение с другото, което научихме? Боб, не схващаш ли, че „Стъкснет“ само забави иранците? Че тяхната ядрена програма днес е по-голяма и по-смъртоносна, отколкото когато и да било?

— „Стъкснет“ бе замислен да направи точно онова, което успя да направи: да забави момента, когато Иран ще разполага с ядрено оръжие, и да спечели време за постигане на дипломатическо решение — Нолан забеляза, че Каултър започва да изпуска нервите си.

— Дипломация? — презрително изпръхтя Каултър. — Ти си разузнавач, откакто се помниш. И колко пъти в кариерата ти дипломацията е довела до разрешаване на криза? — Лицето на Каултър беше почервеняло и в гласа му ясно се долавяше гняв. — Ти беше за „Стъкснет“, защото разработването му включваше първопроходство в кибер шпионажа, което завинаги щеше да бъде свързано с твоето име. Цялата операция бе един голям масаж на егото на криптоаналитиците в АНС и ЦРУ. На теб не ти пукаше за дипломацията, нито си вярвал в нея повече от мен! Великият ти план „Стъкснет“ беше егоистичен. Но ти погреба не само моята кариера, а и цялата американски политика в Близкия изток. Ето това направи „Стъкснет“.