Брадли Уест - Море от лъжи

Хекър извади увеличена снимка на лицето на Телър, взета от офиса на охраната в „Златният слон“, и я показа на жените на регистратурата.

— Това ли е човекът, който е дошъл тук вчера следобед?

Едната медсестра бавно кимна. Другата гледаше снимката мълчаливо и без да помръдва.

— Просто не е за вярване! Яп преглежда Телър за лъчева болест и след осем часа обработва Райдър. И не споменава и дума, че е имал пациент с подобни симптоми в един и същи ден. И сега го няма? — Хекър прокара дясната си ръка през гъстата си кестенява коса. Изглеждаше като много ядосан по-голям брат на Том Круз. — Къде, за бога, живее Яп?

Чит безмълвно му подаде един лист. Хекър го погледна и избухна:

— „Виктория Апартмънтс“? Същият блок, в който са и половината от посолството! Ти стой тук и се погрижи сестрите да не се обадят на Яп. Чит, идваш с мен. Ще посетим „Виктория Апартмънтс“ и ще се опитаме да открием къде се е покрил Яп по спешност. Виж дали ще можеш да ми дадеш Зо на телефона, докато пътуваме.

— Толкова се радвам най-сетне да се запозная с вас! — Деймиън Барлинг помпаше ръката на Нолан сякаш беше ръчка на ротативка, която всеки миг ще закове три черешки и ще му изсипе водопад от жетони. След като бе скрил излишните банкноти, Нолан бе взел такси от туристическия пояс обратно до посолството. Заобиколи отдалече подземни нива минус 3 и минус 4, в случай че Константайн, Флин, Мелиса или някой друг се присети за него. Личното запознанство с най-високопоставения човек на УБН в Сингапур Барлинг беше на дневен план от доста време. Нолан дълго бе обикалял лабиринта от бюра и отделения на ниво минус 2, докато най-сетне бе открил офиса му в ъгъла.

— След онова, което направихте за мен преди два дни, е малко да кажа, че удоволствието наистина с изцяло мое. Какво, впрочем, стана с онези двама руснаци?

— Още са задържани от ДВС. Руските бандити трябваше да бъдат експулсирани тази сутрин за поведение, несъвместимо с дипломатическия им статут, но получих имейл от мой контакт, че Константайн е изпратил там следовател от ЦРУ, който набързо да ги разпита.

— Някаква представа кога е било подадено това искане?

— Хмм… в 8:35 сутринта. Защо?

— Просто съм любопитен — измъкна се Нолан. — Като стана дума за любопитство, получихте ли някакво обяснение защо СВР е искало да ме отвлече?

— От онова, което ми каза инспектор Лум от ДВС, било експресна задача. В понеделник рано сутринта шефът на резидентурата Новиков, той е пияница, свикал спешна оперативка, дал им твоята снимка и адреса на „Йорк Хотел“ и казал, че си криптоаналитик на ЦРУ и враг на Русия. После им наредил да те отвлекат от хотелската стая, но ако не те намерели там, да го направели да изглежда като проникване с подправена карта уж с цел обир. После останали в засада край посолството до излизането ти за обяд. Трябвало да те закарат при тях, да телеграфират в Москва и да чакат указания. Освен това не казаха нищо друго, или защото не знаят, или защото не искат да говорят. Сингапурците държат агентите на СВР будни от понеделник следобед и те буквално припадат прави, така че в момента не говорят много свързано.

— Това е проклето объркване. Работата ми в Компанията по никакъв начин не е свързана с Русия и не знам дали дори самата СВР смята, че по някакъв начин им вредя.

— Не си единственият озадачен. Лум би искал да се отбиеш в ДВС да си поговорите. Нищо официално, просто визита на вежливост, след като все пак те са те спасили.

— Няма проблем. Виж, трябва да се обадя в Бирма. Травис Райдър би трябвало в момента да е на летището. Искам да говоря с него, преди да е излетял, за да ми разкаже какво е видял на пристанището.

— Да, Травис е голям образ. Предай му, че му желая скоро да се оправи. Изненадам съм, че изобщо е взел назаем защитен костюм. Той е малко… трудно удържим. Довечера ще отида да го видя в лазарета на Сембаванг и ще вкарам там няколко бири.

— Добър план. Радвам се, че се запознахме. Ако ми пратиш как да се свържа с Лум, ще си уредя среща при него в петък или рано следващата седмица.

— Ще го направя.

Нолан тръгна към работната си клетка. Питаше се дали Константайн е наредил да бъде следен непрекъснато, и ако беше така, защо никой от опашката му не бе попречил на опита за похищение.

Сряда, 12 март: Пекин, Сингапур

Това бе едва второто заседание за Ий Шиубао на Постоянния комитет на Политбюро, откакто председателят Гао го бе повишил до един от деветимата избраници. Това не бяха случайни хора. Гао Шиян контролираше само шестима от деветимата членове, а това означаваше, че всяко заседание се провеждаше вабанк. Онова, което тревожеше Ий повече от обичайното, бе, че уволнението в понеделник на шефа на МДС Лю Женчан бе накарало да настръхнат повечето от непокорните членове на Политбюро. Двама от лоялните на председателя бяха изразили своята загриженост. След бомбата на иранския посланик от понеделник — Ий изкриви неволно лице на собствения си неудачен избор на думи, макар да не ги бе изрекъл — председателят бе наредил всички членове на ПКП да се освободят от другите си ангажименти за тазсутрешното заседание в 11:00. На някои се бе наложило да дойдат в Пекин със самолет и почти всички идваха с развалено настроение може би защото не им бе оставено нормалното време за правене на сметки.