Брадли Уест - Море от лъжи

Намеси се Гао:

— Миналата година през ноември се запознах във Вашингтон с генерал Уеб, началник-щаб на сухопътните войски. Този груб човек ми размаха пред носа пръст, сякаш съм палаво дете. „Спрете сами вашите марионетки, за да не ги спрем ние вместо вас“, така ми заяви. Тогава нашите колеги от МДС ги увериха, че три четвърти от всички атомни бомби на корейците никога няма да свършат никаква работа. Гарантирахме, че Северът няма да прибегне до атомно оръжие, освен ако не бъдат нападнати. Уеб ме предупреди, че Щатите ще изискват от нас да удържим на думата си. Бях едновременно унизен и ядосан, че Съединените щати могат да разговарят с водача на Китай с този тон. Но успях да запазя мълчание и срещата приключи скоро след това.

Беше ред на Яо да се ядоса:

— Как смеят Щатите да ни диктуват какво да правим в нашата сфера на влияние!? Никога повече Китай няма да бъде унижаван от американците. Нека само „Полярна мечка“ свърши работата си, а после ще видим кой е великата военна сила в Азия.

Ий реши да продължи по-деликатно:

— Другари, има още едно усложнение, за което разбрах едва вчера, когато отидох да разговарям с иранския посланик. Оказва се, не сме знаели, че на борда на изчезналия полет на малайзийските авиолинии са се намирали две важни лица. За нас по-важно е, че единият е бил контраадмирал Жао, командир на поделение 61398. Контраадмиралът беше старшата ни свръзка е „Менандър“. Миналата седмица Жао е бил в Бейрут и Техеран. Докато е бил в Техеран, е успял да убеди някой си доктор Фарокзад, водещ експерт на Иран по изследвания в сферата на атомните оръжия, да го придружи в Бейрут. Иранецът взел със себе си два дефектни ядрени инициатора и една от центрофугите, саботирани от ционистско-американския червей „Стъкснет“. Жао, изглежда, е обещал, че Китай ще помогне на Иран в поправката на тези устройства, стига Иран да даде неопровержимо доказателство, че вече представлява ядрена сила. Подозираме, че това е бил ловък ход от страна на контраадмирала с идеята да се даде на Китай възможност да задържи Фарокзад като заложник, с цел да бъдат бързо освободени нашите военни. За нещастие никога няма да разберем дали наистина такива са били намеренията му след изчезването на самолета и предположението, че всички пасажери са загинали… Иранският посланик ми каза, че неговата страна вече не се интересува как да поправи повредените от червея центрофуги или дори как да си върне липсващия U-235. Беше крайно недоволен от — той го нарече така — псевдоотвличането на ръководителя на тяхната програма за атомно оръжие. Макар да не обвини пряко Китай за изчезването на самолета, очаква от нас да поправим дефектите им ядрени инициатори.

— Ние обаче няма как да го направим. Китай е подписал всички договори за неразпространение на ядрено оръжие. — Професор Лай Хуатин беше умереният член сред ястребите в ПКП и преди бе влизал в спор с председателя по въпроси, касаещи военна материя. — Никой в тази стая, дори другарят Гао — и той кимна към седящия начело на масата, — не е овластен да създаде нова ядрена сила. А фактът, че говорим за Иран и Северна Корея, прави дори размишленията по този въпрос крайно безотговорни.

— Другарю професор — учтиво започна председателят Гао, — фактът, че Северна Корея е вече ядрена сила, е неоспорим. Аз свиках това извънредно заседание на ПКП, вместо на Комитета на началник-щабовете, именно за да дебатираме по тези въпроси максимално подробно и открито. Но ако вие не позволите на другаря секретар Ий да довърши изложението си, просто ще продължите да дрънкате, без да са ви известни фактите.

Професорът почервеня. Той и останалите от групата на по-възрастните се обърнаха към Ий. Протежето на Гао Шиян усети, че пламва от сценична треска. Под мишниците му потекоха струйки пот, които допълнително овлажниха вече мократа му куртка.

— Другари, в товарния отсек е имало още нещо. Предугаждайки нашите съмнения, иранците били натоварили екраниран сандък с центрофугата и един килограм уран U-235 за военни приложения. В техните очи да помогнат на корейците е същото, като ние да им помогнем на тях. Нещо повече, ако не им окажем съдействие в коригиране конструкцията на инициатора, те заплашват да ни разобличат на следващото заседание на Съвета за сигурност към ООН.

Стаята избухна във викове. Дори председателят се стъписа. Ий загуби нишката на мисълта си. Къде бяха бележките му? Поне половин минута не знаеше как да продължи. Гълчавата позатихна, но главата му оставаше празна. Покровителят му го остави да се поизмъчи още няколко секунди, преди да се намеси: