Брадли Уест - Море от лъжи

— Другари, ситуацията е пределно ясна. Операция „Полярна мечка“ не може да успее, ако шпионските спътници на НУВКР не бъдат извадени офлайн и — подчертавам, и — това не стане по начин, който изключва актът да бъде приписан на Китай. За тази цел се нуждаем Иран да изпълни перфектно операция „Менандър“. Или поне толкова перфектно, на колкото са способни тези хора. Както току-що чухме, иранците са се опитали да изнудват Китай. Нека оставим настрана методите им, които само подчертават различните нива на цивилизованост, достигнати от нашите две култури. Аз смятам, че помагането на Иран да разположи за използване ядрени ракети с малък обсег на действие е приемлива за нас цена, ако това ще доведе до изтласкване на Тихоокеанския флот на Щатите от крайбрежните ни води. — И председателят подпечати края на дебата с удар с длан по масата.

Гласуването бе единодушно, а професор Лай бе сред първите, които вдигнаха — впрочем и свалиха — ръката си.

Беше останало да се обсъди само още едно нещо, и то извън протокола. Ий прекрасно разбираше, че поставя в залог бъдещето си в ПКП, затова се помоли в себе си на бога на баба си, повелителя Буда. „Въпреки многобройните ми грехове чрез действие или бездействие, дай ми, господарю, сила за следващите десет минути на моя прахосан, свръхамбициозен живот“. Това го поуспокои, въпреки че бе заклет атеист. Изчака председателя да закрие официално заседанието. После стана, събра длани като за молитва и помоли присъстващите да не стават. След това тихо обясни на колегите си, че всички в злополучния полет са загинали. Следователно вече не е в интерес на Китай останките на МН370 да бъдат намерени, в това число каргото или телата на пасажерите. Последното, което им трябваше, бе свидетелство, че Китай помага на Иран да поправи дефектни ядрени инициатори или каквито и да било елементи на конструкцията. Понеже на борда е било пренасяно ядрено гориво, всякакви международни разследвания биха поставили Китай в незащитима позиция. Затова за всички замесени страни е най-добре този самолет повече да не бъде видян.

Присъстващите изразиха съгласието си и тогава Рен Бяо повиши глас:

— Нека просто бъдем абсолютно сигурни, че всички на този самолет наистина са мъртви.

Отсеченото кимване на председателя Гао даде да се разбере, че сега вече заседанието наистина е завършило.

Нолан бе изненадан, че охраната на Компанията го пропусна през пропуска на ниво „минус четири“. Недоспиването превключи съзнанието му от притъпено безразличие към свръхактивна параноя. Следобедът трябваше да намери два часа да поспи, независимо от обстоятелствата. Мушна се в първата свободна малка заседателна стая, намери мобилния номер на Райдър в списъка на контактите си и го набра на стационарния телефон. Искаше разговорът да бъде записан за идните поколения.

— Травис? Боб съм. О… здрасти, Хани. Там ли е Травис? Да. Благодаря… Травис? Травис…? Как си?

— Сякаш ме е прегазил самосвал.

— Това няма да продължи дълго. Говорих с Хекър, но искам да го чуя и от твоята уста. Можеш ли да ми разкажеш с максимални подробности какво видя снощи в онзи контейнер?

— Разбира се. Страх ме е, че не мога да добавя нищо особено към онова, което вече разказах на Сам. След като Гъни сряза скобата, изчакахме две минути да видим дали вътре не се крие някой, който би искал да си поиграем, нали разбираш. Върнах другите трима зад заграждението, отворих вратата, светнах с фенерчето и насочих глока по посока на лъча, като гледах за някакво раздвижване, жици или експлозиви. Видях точно до входа голям мотокар.

— Цвят или модел?

— Помня само жълт.

— И какво стана после?

— Следващото, което видях, беше стена от чували с пясък пред контейнера, който бе висок почти два метра. Доста над главата ми, а аз съм метър седемдесет и пет. Над чувалите се виждаше горната част на дървен сандък, голям. В ъгъла на сандъка, направо върху дървото, имаше етикет на риба в червено и синьо.

— Сигурен ли си за етикета?

— Напълно. Снощи, докато някакъв лекар ми правеше нещо. Сам ми показа няколко емблеми на „Малейжа Еърлайнс“. Онова, което му посочих, се оказа текущата им версия. Значи не е било нещо върху някакъв сандък, търкалял се там празен през последните две-три години, докато някой най-сетне е решил да го използва.

— Колко голям беше сандъкът?

— На широчина бе над метър и осемдесет. Не мога да кажа колко е бил в дълбочина, но се изкушавам да преценя, че формата му беше горе-долу кубична. Тогава забелязах, че гайгеровият брояч е откачил, и побързах да се изтегля. Извиках показанията, техникът на МЕ ми изкрещя да бягам и аз побягнах назад по кея.