Брадли Уест - Море от лъжи

— Благодаря, Франк. Вече много ми помогна. — И Бърнс затвори. Откъде Каултър знаеше, че Матюс е ДЦ? Това назначение бе станало три години след като Каултър бе напуснал Компанията. И какво искаше да каже с предложението си Матюс да се оправя? Каултър просто бе потвърдил, че Тофър действително е Телър.

От другата страна на Пасифика Франк Каултър извика на втората си съпруга Джоана, която майка му наричаше „оная“:

— Кога казаха от сервиза, че ще върнат колата? Полетът ми е в два през нощта. Знаеш, че шофирането до летището на Сан Франциско може да отнеме до пет часа, особено ако има верижна катастрофа или падне мъгла.

— Казах ти вече, че ще я докарат в седем. Имаш време да довършиш вечерята си.

— Скъпа, на самолета ще има много по-хубави неща за ядене от това, което виждам пред себе си. Повярвай ми.

Каултър провери отново документите си за пътуване. Всичко беше наред за пътуването, което щеше да го възстанови на поста втори зам.-дир., а историята на Близкия изток щеше да бъде необратимо пренаредена.

Телефонът на Хекър иззвъня.

— Сам? Мери съм. Разбрах, че си имал няколко незабравими дни. Как е семейството?

— Прекрасно. Ти къде си? — Хекър не се чуваше често с шефа си, понеже събитията в Източна Азия заемаха голяма част от времето ѝ. Хекър я харесваше, че не му опъва юздите, особено като се имаше предвид, че госпожица Стайнлагър бе педант по отношение на политическата коректност и неумолима по отношение спазването и на най-незначителното правило.

— В офиса си в Хонконг. Удобен ли е моментът да поговорим?

— Аз съм в колата си, на път за една клиника, в която онзи контрабандист Робин Телър може да е потърсил помощ за третиране на лъчева болест. Мобилната връзка тук винаги си е била игра на шанса, така че и тази всеки момент може да се разпадне.

— Ще бъда кратка. Вземи самолета и в петък те искам на среща при мен в Токио. Ще се видим заедно с Чарлз Бърнс и Лойд Матюс. Къртис Луелин от Ди Си ще присъства конферентно.

— Мери, последното, от което имам нужда сега, е пътуване до Токио. Тук сме на път да решим случая и може би да разгадаем изчезването на малайзийския полет. Пристигнаха американски военни, които ни помагат, но този уикенд си тръгват. Искам да се възползвам максимално от тях, докато са тук.

— Да, това е второто. Кой ти разреши да докарваш със самолет, когото и да било в Рангун, най-вече настоящи и бивши служители на Специални операции? И кой е разрешил на тези хора да носят оръжие и да стрелят по — или да заплашват със стрелба — бирмански граждани от името на и заради интересите на УБН? Това вече ескалира отвъд противопоставянето ни с ЦРУ. Министърът на вътрешните работи вече задава същите въпроси на посланик Мартин. А мен ме притискат от всички възможни страни.

— Чудесно. Можем да говорим, но няма начин да се срещна с Матюс в Токио. Убеден съм, че той покровителства Телър от години, и може дори да е замесен в похищението на МН370. Той е тотално неблагонадежден и…

— И аз, и ти няма какво да направим по въпроса, поне не до петък. Бърнс и Луелин разговаряха днес и Луелин е вбесен. Ако имаш нещо твърдо срещу Матюс, донеси го в Токио. Ако Матюс се е оцапал, Луелин ще отиде при директора на ЦРУ с искане Матюс да бъде отстранен. Бърнс изпитва същото спрямо теб. Междувременно изкарай онези военни от Рангун, преди да си докараме някой международен инцидент или да дадем на ЦРУ повече муниции срещу теб. Това е заповед.

Разговорът прекъсна и това може би остави Хекър на работа, предвид онова, което му беше на езика. Шофьорът отби в алеята на клиника А-ОК, която опираше в езерото Иня, по средата между пристройката в Дъбърн Парк и основната сграда на посолството. Хекър изскочи от колата и изтича по стъпалата към регистратурата. Чит беше там с един от администрацията на местното УБН. Две озадачени медсестри обслужваха гишето. Иначе наоколо нямаше никого.

Той кимна на секретарката си, обърна се към чиновника от УБН и с премерена агресивност, която го накара да трепне, изкомандва:

— Повтори онова, което току-що каза по телефона.

— Доктор Яп, съсобственик на А-ОК, работи тук следобедите. Вчера към два часа доктор Яп вижда двама възрастни американци. Има списъка на изписани лекарства: два вида антибиотик, лекарство против повръщане, половин литър кръв. По-старият плаша хиляда американски долара в брой. Доктор Яп днес не в клиника. Вчера тръгнал нормално в пет. Казва, че днес в болница „Аунг Ядана“. Обадил се на болница преди час. Там казва той отменил всички операции до понеделник. Отпуск. Пита тук, никой не знае нищо.