Брадли Уест - Море от лъжи

Обаждането бе излязло извън всякакви етични рамки. Луелин се бе нахвърлил върху Матюс, преди да се отплесне по темата кои, по дяволите, са ЦРУ, че да диктуват кой, кога и какво прави УБН с хората си в Южна Азия, започвайки със Самюъл Хекър. Бърнс се опита на три пъти да прекъсне тирадата на Луелин, за да му каже, че няма представа за какво става дума. И тогава разговорът бе станал направо неприятен.

— Не знаеш ли? Ти не отговаряше ли за работата на ЦРУ в Азия? Азия не включва ли Бирма? Имаш ли представа колко неуместно е един ДЦ тайно да записва колега в разузнаването?

— Колега в разузнаването? За кого говорим? — недоумяваше Бърнс.

— Хекър! Сам Хекър! Номер едно в УБН за Югоизточна и Южна Азия. Командирован в Рангун. Офицерът, когото някакъв бивш наемник на ЦРУ в продължение на вече пет дни се опитва да убие, заедно с цялото му семейство.

— О, значи не става дума за колега в разузнаването , а за преследвач на хипита . — След като бе събуден в 4:10 сутринта, Бърнс поне имаше правото да се повесели.

Бяха продължили в този дух още десет минути. Накрая на Бърнс му бе писнало от препирнята и бе затворил, докато събеседникът му продължаваше да говори — чудесен похват в работа като неговата, — след което си бе легнал да си доспи, без да забрави да изключи всички устройства за комуникация в дома си.

Сутринта бе отворил последователно всичките си натрупани през нощта имейли и се бе запознал с рикошетите в бюрокрацията, в която живееше. Последният имейл бе привлякъл вниманието му. УБН бе впрегнало подкрепата на вицепрезидента Байдън за каузата Матюс да бъде незабавно отзован. Лойд Матюс може и да беше амбициозен гъзолизец, но едновременно с това бе нормално компетентен и изключително дискретен. А в Бирма дискретността по-често се ценеше повече от компетентността.

Това бе докарало нещата прекалено далече. Бърнс се обади на Луелин и двамата се договориха Матюс и Хекър да се явят в Токио в петък рано вечерта за разговор очи в очи с Бърнс и шефа на УБН за Азия. Луелин щеше да се включи чрез конферентен разговор. Щяха да разрешат проблемите без намесата на Министерството на правосъдието, ФВР, АНС и „Уолт Дисни Корпорейшън“. Просто щяха да ги поставят на масата и щяха да измислят modus vivendi 64 64 Modus vivendi (лат.) — начин на мирно съвместно съществуване. — Б.пр. . Междувременно той щеше да нареди за незабавно прекратяване на междуинституционалния огън в Рангун. Матюс и службата за сигурност към посолството щяха да поемат всички аспекти на разследванията на убийствата, свързани с Писта-1. УБН щеше да преследва снайпериста, стрелял срещу съпругата и детето на Хекър, и да продължи с текущото разследване на ядреното замърсяване и различните карго аспекти в контейнерния терминал. Засега нито една от двете страни нямаше да отделя ресурси да бъде открит Робин Телър. Той щеше да почака до петък. Беше на шейсет и седем все пак, колко далече можеше да избяга?

След предотвратяване на Третата световна война Бърнс натисна бутона на интеркома и нареди на секретарката си:

— Дай ми Франк Каултър на телефона, но преди да го направиш, събери всичко, което имаме за Робии Телър, известен като Джей Тофър и още като Алан Телърман. Искам първо да видя досието. Благодаря.

Сряда, 12 март: Сингапур, Токио, Рангун

На Нолан му трябваха четирийсет и пет минути, за да изтегли всички спестявания на семейството в клона на „Шанхай и Хонконг Банк“, който се намираше отсреща на улицата спрямо „Американ Клъб“. Това стана възможно, след като се обади предварително и се съгласи на специална такса, за да получи сумата в употребявани стодоларови банкноти. Когато я получи, прегледа пачките и отстрани всяка банкнота, която изглеждаше прекалено износена или по която беше писано. Оттук нататък щеше да играе по правилата на азиатския бизнес при плащане в брой: нищо лесно проследимо и само в американски долари.

Взе такси за центъра — прецени, че така ще затрудни евентуалните преследвачи повече, отколкото ако се качи на метрото. На Рафълс Плейс взе асансьора за 23-ти етаж на Рипъблик Плаза 11. Зави надясно от асансьора и намери облицования в мрамор вход на „Банк Сюис Приве Азия“. Обясни на рецепцията какво му трябва и извади издадена в Колорадо шофьорска книжка на името на Адам Бърч името, което бе използвал, за да организира да го приемат. След десет минути излезе през вратата, олекнал с $201400, но и с разписка за извършен превод в сметката на „Харкорт“.