Джеймс Паттерсон - Невидим

Сега те идват за мен, Мери, и ще ти наговорят какви ли не неща за мен, а аз не мога да ги оставя, защото те ще ги накарат да звучат много по-зле, отколкото са в действителност — те така правят, а аз не мога да им позволя. Предпочитам да ме запомниш като човека, който те обича, защото аз те обичам, Мери, кълна се, че те обичам, а точно ти роди у мен способност да обичам.

Няма да ме обичаш, ако чуеш какво ще ти наговорят. Няма да ме обичаш, ако узнаеш истината. Струва ми се, че не би могла. Не, няма такова нещо. Никой не би ме обичал! Как би могъл? Как би могъл някой… сега тихо, Мери. Тихо.

Ти си моята специална Мери, скъпата ми Мери Лейни, и аз винаги ще те обичам, винаги ще си спомням за теб и това ще трябва да бъде достатъчно. Моля те, разбери, мила моя Мери. Моля те да разбереш, че правя това от любов, и ми се иска да беше различно, иска ми се да беше различно, о, защо не може да бъде различно? Защо просто не ме оставят на мира и да ни дадат шанс да бъдем различни и по-добри?

Вече не ни остава нищо и аз не мога да ги оставя да те наранят или да те настроят срещу мен. Няма да ги оставя да разрушат онова, което имахме. Няма.

Сега поспи, моя мила, сладка принцесо. Спи и ме носи в сърцето си, а аз винаги ще те нося в моето.

Обещавам ти, че един ден отново ще се видим.

(Край)

— Мери Лейни, Л-Е-Й-Н-И — диктува Букс по радиостанцията си.

Аз седя на пода в камиона на специалните части с отворен лаптоп и преглеждам регистрационните номера на превозни средства в Пенсилвания и имотните данъчни регистри.

— Има четири жени на име Мери Лейни в района на Питсбърг — казвам.

— Ако изобщо става дума за Питсбърг.

— Трябва да е близо — отвръщам. — Каквото и да ѝ е направил, върнал се е тук и е прибавил разпечатката от записа към купчината листове, преди да изчезне.

— Може да я е убил тук, в тази къща — предполага Букс.

— Не го казвай. Не казвай, че я е убил.

— Определено изглеждаше така, Ем.

— Чакай — казвам и вдигам поглед от компютърния екран. — Възрастта ѝ. Тя спомена възрастта си, нали така? Мисля, че беше на трийсет и седем?

— Май… беше… така. — Букс прехвърля параграфите, които се отнасят до Мери, любимата на Уинстън Греъм. — Да, трийсет и седем. Значи е родена през хиляда деветстотин седемдесет и пета или в края на хиляда деветстотин седемдесет и четвърта.

Влизам в системата на здравеопазването в Пенсилвания, за да потърся актовете за раждане.

— Ако е родена в Пенсилвания, ще бъде… точно… тук! Ето го: Алънтаун, Пенсилвания — о, по дяволите. По дяволите. Това не е Мери Лейни. Това е Марти Лейни.

— Сигурна ли си?

— Разбира се, че съм сигурна — отвръщам раздразнено. — Мога да различа Марти от Мери, за бога.

— Може да ѝ е брат.

— Може. Да продължим да търсим все пак.

Връщам се към имотните данъчни регистри, откривам номер на социална осигуровка и правя кръстосана проверка с данните от криминалните провинения. Навремето е била алкохоличка и е вероятно да е имала проблеми със закона.

Нищо. И четирите Мери Лейни от района на Питсбърг са били примерни граждани, които почитат законите.

— Добре, да се заемем с данъците — предлагам. — Данъчна агенция… данъчна агенция…

Данъчните регистри са богат източник на информация. Нужна ми е само дата на раждане. Може да не е родена в Пенсилвания, но плаща данъци тук.

Четирите Мери Лейни с четирите им дати на раждане се появяват на екрана ми.

— Дата на раждане: двайсет и втори, шести, деветдесет и четвърта — чета. — Дата на раждане: тринайсети, пети, осемдесет и втора… Дата на раждане: двайсет и седми, пети, шейсет и девета… Дата на раждане…

Подскачам от пода на камиона.

— Дата на раждане: единайсети, седми, седемдесет и пета!

Букс кима.

— Това ли е нашата Мери?

— Задръж, задръж, задръж. Нека да проверя данните за работодателя ѝ.

Моля се да е бар или ресторант, място, където биха наели барманка.

— Да! — извиквам. — Като работодател е записан спортен бар „При Ърни“.

— Това е нашата трийсет и седем годишна барманка. — Букс грабва радиостанцията. — Говори Букман. Имам нужда от хеликоптери. Мобилизирайте екипа за освобождаване на заложници. Разполагаме с адрес.

— Идвам с теб — заявявам, избутвам го от пътя си и скачам от камиона, преди да е успял да отговори. — Тя е още жива — отсичам. — Трябва да е така.

Щатско шосе 85 в Китанинг, Пенсилвания, е затворено на разстояние от километър във всяка посока от дома, собственост на Мери Лейни. През улицата срещу къщата има празен паркинг, който дава възможност за удобно кацане на хеликоптерите. Щатската кавалерия вече е обградила къщата. Пожарните коли чакат на по-малко от сто метра.