Джеймс Паттерсон - Невидим

Вестници.

За пожар са необходими три неща: кислород, гориво и топлина.

Отвореният прозорец осигурява кислород.

Вестниците са гориво.

Лампичката на дистанционното устройство на Мур започва да примигва в червено, мини сирена. „Кевин“ ни казва нещо.

Казва ни, че засича източник на топлина.

— Ще избухне — предричам.

— Ръководител екип, оттеглете се — нарежда Букс по радиостанцията си. — Оттеглете се, ръководител…

В този момент приглушена експлозия нарушава тишината в тъмната нощ, от дневната се издига яркооранжев пламък и поглъща помещението за миг като страховит драконовски дъх.

— Пожарен екип, действайте! — крещи Букс към дясната си страна. Пожарният камион потегля, последван от специалните части, екипирани с противопожарни шинели, и сапьорите, а гумите скърцат по павирания път.

— Не иска да бъде заловен жив — отбелязва Дени Сасър.

Бързо си слагам шинела и каската и вземам противогаза в ръка.

— Всички агенти — провиква се Букс и хуква към този ад. — Обезопасете периметъра! Обезопасете всеки сантиметър от периметъра! Вероятно това е отвличане на вниманието!

Хуквам с Букс, като и двамата пренебрегваме колата и просто тичаме към къщата, а яркооранжевата светлина и гъстият дим вече се издигат от покрива.

— Мазето — успявам да извикам задъхано. — Той е в… мазето!

— Назад! — провиква се Букс към мен с протегната ръка, щом стигаме на няколко метра от къщата. — Не си оторизирана да влизаш, Еми. Това е заповед!

Специалните части, екипирани с противопожарно оборудване, се придвижват напред редом с пожарникарите като въоръжен ескорт с вдигнати автомати и щитове, готови за всеки и всичко. Само след миг мощните им маркучи бълват силни водни струи, прозорците се пръсват, а мастиленочерният дим излиза от всеки отвор в ранчото. Стоя на дистанция зад устойчивия на куршуми щит и чакам следващия залп или нещо друго, нещо неочаквано, тъй като господин Уинстън Греъм се е превърнал в експерт по неочакваните неща.

Минава доста време, преди страховитите оранжеви пламъци, излизащи от къщата, да бъдат напълно потушени и да оставят след себе си само потопената подгизнала конструкция, все още изкашляща задушлив дим. Пожарът беше планиран внимателно и много добре изпълнен, но все пак пожарната беше на по-малко от километър разстояние в този момент.

— Чисто е! — чувам вик в слушалката в ухото си. — Първият етаж е чист!

Имат предвид, че няма живи или мъртви хора. Също и заплаха.

Мазето. Пожарът не е стигнал до мазето. Бих се обзаложила.

— Остани… тук — обръща се към мен Букс през противогаза си.

Аз покорно правя крачка назад.

Той изчезва в черния дим, обгърнал къщата, която вече не гори, но излъчва такава ужасна горещина, че я усещам през щита и каската си.

Не забравяй къде ти е мястото, казвам си. Не е твоя работа да отиваш там. Можеш да причиниш повече грижи, отколкото да помогнеш. Току-виж си пропаднала през пода и да похабят ценно време да те спасяват. Не ти е там мястото.

Слагам си пожарникарските ботуши, които са част от екипировката ми, каската, щита и противогаза с контейнер с кислород, тежкото палто и панталоните. Защо биха ми дали тези неща, ако не очакваха да ги сложа? Изчаквам пет минути, а после се отправям вътре.

Почти невъзможно е да виждам през дима, но съм запозната с разпределението на къщата от чертежите, както и останалите агенти. Поемам чист кислород от противогаза си, макар да съм заобиколена от гъст смог. Съсредоточавам се върху пода, частично прогорен от пожара, пръснатите навсякъде овъглени късчета вестници и тези, които се носеха във въздуха като конфети в края на парад. Преминаването по този под не е безопасно, но аз не съм нито първият, нито десетият човек, който го прекосява, пък и не ме бива да чакам. Знам, че ако продължа напред през основния коридор, покрай кухнята и спалните, ще открия вратата за мазето.

Намирам вратата, отварям я, стълбището води към мазето, където няма дим. Поемам надолу. Там има поне десет агенти, казвам си. Няма значение колко е добър, не може да ги победи всичките.

Нали?

Стигам до най-долното стъпало и се обръщам. Основната част от мазето е недовършена и мрачна, бетонни стени и подове, бойлер за гореща вода, уред за омекотяване на водата, пералня и сушилня в единия край и лежанка за вдигане на тежести с щанга и допълнителни дискове в другия край.

След това обаче има дълъг коридор с врати от двете страни. Агентите ги отварят една по една и влизат с оръжията напред. Виковете им: ФБР!, АТФ! и Федерални агенти! Кънтят към мен. Свалям противогаза си и тръгвам по коридора, докато агентите проверяват помещенията едно след друго.