Джеймс Паттерсон - Невидим

— Може и да са прави — обажда се Дени. — Предполагаме, че нашият човек живее в Пенсилвания, а Греъм живее в Пенсилвания, както още тринайсет милиона души. Мислим, че нашият човек е присъствал на мача днес, също като Греъм и още шейсет хиляди души. Освен това живее сам. Вероятно това не е достатъчно за някой съдия.

— Може това да е — Софи завърта лаптопа си към нас. Там са данните на Уинстън Греъм от транспортното ведомство в Пенсилвания. — Подновил е шофьорската си книжка преди осем месеца и е сменил снимката си — казва тя. — Този човек изглежда ли ви познат?

Снимката не е с особено добро качество и заради това още по-силно напомня зърнестото изображение на субекта, с което се сдобихме от таверната „При Бени“ в Ърбана, Илинойс, мястото на срещата му с Къртис Валънтайн. За разлика от онова изображение, където се вижда съвсем малко от овала на лицето му и само дългият прав нос, а той е извърнал поглед надолу и лице встрани от камерата, снимката от подновената му шофьорска книжка е съвсем фронтална. Присвил е очите си, които са кръгли и с отпуснати тежки клепачи, приличат на очите на човек, който носи очила, но са му казали да ги свали (и не е особено радостен от това). За разлика от записа в бара, където би могъл да мине за абсолютно плешив, тук Уинстън Греъм има подобие на тънка кестенява коса зад ушите, но иначе е плешив. Гънките в долната част на лицето му прикрива брадичката, следствие от възрастта и теглото. Изглежда малко по-възрастен от своите четирийсет години, но за мен няма съмнение.

— Той е — казвам и усещам прилива на адреналин, усещане, което преди няколко часа би било необяснимо.

— Мамка му, това е той — съгласява се Букс. — Това е субектът ни.

— Кога тръгваме? — питам.

— Всички обратно в хотела да си съберете нещата — нарежда Букс. — Тръгваме колкото можем по-бързо.

Приключвам с прибирането на багажа и пъхам последните тоалетни принадлежности в чанта, а през това време слушам новините по CNN по телевизията за разкритията, свързани с взривовете по време на днешния мач и преследването на „Бомбаджията от «Форд Фийлд»“. Повторенията са безкрайни. Не престават да се занимават с тази история, но същевременно нямат нищо ново, освен смехотворните изказвания на запалянко, който разказва за силата на взривовете и бясното тичане към изходите.

— Беше като на Четвърти юли — казва един човек.

— Помислих, че съм умрял — казва друг.

— Звучеше, сякаш гърми от всички страни едновременно — твърди трети.

Виждаме схема на „Форд Фийлд“, стрелки и червени светещи точки на местата на взривовете от южната страна. Според думите на длъжностно лице е избрал идеалните места, за да използва акустиката на търговската площ, така че да усили максимално шума и да причини по-голяма паника.

Казват ни, че властите са отхвърлили версията за ислямски тероризъм. Заподозреният бил бял мъж на около трийсет или четирийсет. Зрителите са уверени, че в момента тече напрегнато преследване, в което са включени щатските и федералните власти.

Обявена е смъртта на трима души вследствие на наранявания по време на мелето по пътя към изходите.

Подскачам от звука на почукване по вратата на хотелската ми стая. При тези обстоятелства и мяукане на коте може да ме накара да подскоча.

Букс е. Пускам го да влезе и се връщам при вещите си.

— Мислех, че ще се чакаме във фоайето — казвам.

— Да, щяхме. Аз просто… реших да се кача.

— Добре. Някаква промяна в плановете?

— Не. Няма промяна. И все пак пилотът няма да се появи до един час, така че разполагаме с няколко минути.

— О, добре.

Чудя се какво ли очаква той от тези няколко минути.

Обръщам се отново към него, а Букс стои с гръб към мен срещу евтиното, покрито с петна шкафче. Вдига колебливо ръка, а после я свива в юмрук.

— Когато чух това в първия момент… — започва той, а след това рязко прочиства гърлото си.

Мълча. Той не продължава. Аз го правя вместо него.

— Когато чу шума от първия взрив в южния край — казвам тихо и приближавам до него, но не твърде много.

— Аз… помислих, че си мъртва.

— Само че не съм, Букс. Добре съм. Минаваме през това и продължаваме напред, нали така? Нали винаги така казваш?

Той кима. Букс и неговите емоции винаги са ми напомняли на вода и олио.

— Добре — казвам, — нека се съсредоточим…

— Не преставах да звъня на мобилния ти телефон, а ти… ти не отговаряше.

Не казвам нищо. В стаята изведнъж става много горещо.