— Прегледахме внимателно записите от всички входове на стадиона и така и не го забелязахме. Субектът ни е изглеждал по друг начин, когато е минал през охраната преди мача.
Букс енергично разтрива челото си, сякаш се опитва да избърше петно от мастило.
— Това беше най-добрата ни възможност да разберем къде е седял — казва той. — Все пак не е единственият начин. Ще се появи на записите от различни камери и ако имаме късмет, ще го открием в групови кадри.
Кимам, като че ли откривам надежда в думите му, но не е така. Субектът ни е помислил за всичко. Всеки път мисълта му е изпреварила нашата с километри.
— Кой знае дали изобщо отново ще посети някой от мачовете на НФЛ — казвам. — Можем да се надяваме да го направи от инат, но не бих заложила на това. Това беше. — Отпускам глава на стола. Това беше нашият шанс.
— Добре, да не се оставяме на мрачни мисли — намесва се Софи. — Да огледаме мачовете от следващата седмица и да съставим план. Това е петата седмица от този сезон, нали така? Еми, ти все още си на мнение, че има вероятност скоро да се насочи към някой от стадионите в Пенсилвания: Питсбърг или Филаделфия. Нека да видим тогава… — Тя изважда програма на НФЛ. — О, погледнете само! Играят едни срещу други следващата неделя. „Игълс“ срещу „Стилърс“, неделя, седми октомври, в един часа следобед. Това е добре, нали така?
Затварям очи. Въпреки похвалните опити на Софи да внесе слънчев лъч тук, аз виждам единствено тъмнина.
— Вече знае, че сме направили връзката с НФЛ — казвам. — Мислиш ли, че отново ще се оплете в паяжината?
— Съжалявам, аз май не съм в течение с тая история за Пенсилвания — казва Дени. Всички сме се уединили в своите тесни тунели в хода на разследването. Дени прекарва по-голямата част от времето си в оперативна работа.
— Еми търсеше модел в посещенията му по стадионите — обяснява Букс. — Когато субектът отива в район, в който има повече от един стадион, той разделя посещенията с няколко седмици, така че да не са твърде начесто. Както във Флорида, където направи пауза между пътуванията си в Джаксънвил, Маями и Тампа Бей.
— А още не е ходил в Пенсилвания — добавя Дени. — Добре. Остават едва няколко седмици от обиколката му на стадионите, така че ако ще посещава Пенсилвания втори път, ще е най-добре да го направи веднага. Разбирам.
Радвам се, че разбира. Животът ми изведнъж стана по-лек.
(Имам сътресение и мога да си позволя да съм груба, стига да не си проличи.)
— Разрешава ли се на стар и пенсиониран агент като мен да предложи нещо? — пита Дени.
— Давай — отвръща Букс.
— Можем ли да обмислим вероятността той да не отиде в Пенсилвания?
— Защо би пропуснал? — питам.
— Ами… не е ли очевидно?
— Не, не и за мен — отвръщам с нарастващо нетърпение. И това се дължи на сътресението.
— Може да живее в Пенсилвания и да не иска да го търсим там.
Изправям се напред в стола си.
— Според нас живее в Средния запад — обажда се Букс. — Забрави ли?
— Спомням си, че твърдите така. Това не означава, че съм съгласен.
Посочвам към Дени и размахвам пръст.
— Убийствата му от периода извън сезона на НФЛ са съсредоточени около щатите в Средния запад — казвам. — Значи, моделът показва, че в онази част от годината, през която не обикаля стадионите на НФЛ, убива близо до дома.
— Наясно съм, че това е теорията — отвръща Дени.
— Но се питаш, Дени — продължавам, вече изправена, — защо нашият субект да не ни е подмамил и за това, както направи с всичко останало в хода на случая?
— Най-общо казано, да — отвръща Дени.
Букс ме поглежда, а цветът се връща по страните му.
— Той е създал модел, който да ни накара да помислим, че е човек от Средния запад, в случай че се досетим за онова, с което се занимава. Наистина ли предвижда нещата толкова отдалече?
Разсмивам се гръмко на този въпрос.
— Той е на цяла галактика разстояние пред нас, Букс.
Букс се надига от стола си и започва да кима.
— Той живее в Пенсилвания?
— Ако някой има по-добра следа в момента, нека да чуем — предлага Дени.
Поглеждам към Букс.
— Аз определено нямам. Струва си поне да опитаме. Да проверим регистрационните номера на паркинга?
Букс вдига радиостанцията до устата си.
— Букман вика началник на екип за бързо реагиране Дейд.
Миг по-късно радиостанцията изпращява в отговор.
— Дейд слуша.
— Дейд, ти следеше видеозаснемането на паркингите пред „Форд Фийлд“ по време на мача, нали така?
— Потвърждавам, агент. Дори и в момента проверявам регистрационни номера.
Читать дальше