Джеймс Паттерсон - Невидим

— Има ли такива от великия щат Пенсилвания?

— Нека проверя.

Радиостанцията замлъква.

— Общността Пенсилвания — обаждам се аз, като си позволявам да се опияня леко в надеждите си.

— Какво каза?

— Нарича се Общността Пенсилвания.

Радиото пак запращява.

— Агент, има три регистрационни номера от Пенсилвания.

— Искам ги веднага, Дейд.

— Разбрано.

Букс отново кима към мен.

— Значи, Пенсилвания не е щат?

— Мисля, че все пак се брои за щат.

— Надявам се да е така. Иначе би настъпило объркване с флага ни.

Двете със Софи сме отворили лаптопите си, готови да започнем проучването в мига, в който получим имената.

— Какво всъщност означава „общност“? — настоява Букс.

— Букман, откъде бих могла да знам, по дяволите?

— Ти го спомена.

Минават още пет минути, изпълнени с напрегнати закачки, с които се опитваме да отпуснем опънатите си до краен предел нерви, преди отново да чуем нещо по радиостанцията.

— Добре, агент, готови ли сте?

— Готови.

— Първата кола е регистрирана на името на Дейвид Епс от Бийвър Фолс. — Дейд прочита адреса.

Софи се обажда:

— Аз ще взема този — и започва да трака по клавиатурата.

— Второто превозно средство е на Марлон Къмър… Къмърфорд, предполагам. — Диктува ни името буква по буква и ни прочита адреса в Ери, Пенсилвания.

— Аз вземам него — казвам.

— А третото — продължава агентът — е записано на името на някой си Греъм, Уинстън Греъм.

Това е само предчувствие, една от стотиците теории и следи, по които тръгваме, но нещо в предположението на Дени — че субектът ни живее в Пенсилвания — някак ми звучи логично. А фактът, че само три превозни средства са пътували от Пенсилвания за този мач определено улеснява разследването.

Въпреки това не бележим добро начало. На двете със Софи ни отнема не повече от двайсет минути да изключим първите две имена от списъка, с който разполагаме. Дейвид Епс от Бийвър Фолс е начален учител, женен, с три деца и има брат, който живее в Детройт, и това обяснява идването му за мача на „Лайънс“. Марлон Къмърфорд от Ери, Пенсилвания, е шейсет и три годишен пенсионер, работил в сферата на обществения транспорт и кръстосаната проверка с отдела за продажба на билети на „Лайънс“ показва, че той притежава билет за целия сезон и посещава всички домакински мачове на „Лайънс“.

Уинстън Греъм е номер три. И двете със Софи се заемаме с него, изпълнени с копнеж за някакъв резултат, тъй като това е последният ни шанс.

— Ерген, никога не се е женил — казвам аз, докато преглеждам базата данни. — Няма криминално досие. Не са му вземани пръстови отпечатъци.

— Родители: Ричард и Даяна, починали, последният преди девет години — допълва Софи. — Няма други роднини. Единствено дете. Израснал в Риджуей, Пенсилвания. Вместо адрес е посочен пощенски код, така че живее в селски район.

Двамата с Букс се споглеждаме.

— Ако трябваше да пиша биография на субекта ни — казвам, — той би бил самотник, който живее на отдалечено място и разполага с много свободно време.

Букс кимва замислено. Вдига мобилния си телефон и казва:

— Свържете ме с агента на смяна от оперативната група в Питсбърг. — След дълга пауза Букс очевидно се е свързал и се представя на агента. — Нужна ми е съдебна заповед — казва той. — Има ли дежурен помощник федерален прокурор, с когото мога да говоря? Чудесно. Свържете ме.

Следва нова пауза, докато Букс чака федералния прокурор от вечерната смяна в Питсбърг, който ще трябва да издейства от федералните магистрати спешна съдебна заповед в този час на нощта.

— Името е Уинстън Греъм — казва забързано Букс, като диктува второто име буква по буква, а след това дава номера на социалната осигуровка, номера на шофьорската книжка и домашния адрес. — Телефонни разпечатки, банкови сметки, кредитни карти и съдебна заповед за обиск. В момента изготвям писмена клетвена декларация. Какво? Защо — защо не? — Букс започва да крачи. — Да, така е. Да, така е. Чуйте… чуйте ме. Хич не ме е грижа, че някой си магистрат бил заспал. Преследваме човека, заложил експлозивите във „Форд Фийлд“ днес. Да, същия. На всичкото отгоре не е само това, той е също и подпалвач и сериен убиец, който броди из страната. Това… добре, но ме чуйте, нямаме време да действаме малко по малко. Защото нямаме! Просто… осигурете ми каквото можете, колкото можете по-бързо. Мислите ли, че ще се справите?

Букс затваря телефона.

— Адвокати — изпъшква. — Мислят, че не разполагаме с достатъчно основание за съдебна заповед.