Джеймс Паттерсон - Невидим

— Знаеш как в началото на този случай не бях убеден, че теорията ти ще ни отведе някъде — казва той. — Ти разполагаше с интересна информация, но честно казано, изпитвах известни съмнения. — Той се извръща встрани и успявам да видя профила му, уморените му очи, разчорлената му над челото коса. — Просто исках да работя по случая, защото ти работеше по него. Сега, след като съвсем сама разкри това чудовище, това звучи глупаво.

— Радвам се, че го направи — отвръщам. — Виж ни сега. Струва ми се, че този Уинстън Греъм може да се окаже нашият…

— Еми, трябва да кажа това. Само ми позволи да го кажа. — Букс си поема дъх. — Аз още…

Мобилният му телефон започва да звъни. Недовършеното му изречение увисва помежду ни. „Аз още…“ Раздразнено откача телефона си от колана.

— Букман слуша — изрича. После изостря вниманието си. — Какво? Кой? Ем Ес…

Обръща се към мен.

— Включи Ем Ес Ен Би Си.

Грабвам дистанционното и започвам да превключвам, без да съм сигурна къде да търся този канал, но се оказва, че са ми нужни само няколко щраквания.

Сензационното заглавие в долната част на екрана е красноречиво.

— … са на мнение, че са локализирали бомбаджията от „Форд Фийлд“. Източникът на Ем Ес Ен Би Си е потвърдил, че федералните следователи са се съсредоточили върху извънградски район в Пенсилвания и вярват, че бомбаджията от „Форд Фийлд“ се намира там.

— О, мамка му — мърмори Букс. — Как се случи това? — Букс крещи в телефона — Как се случи това, по дяволите?

Вдигам ръка към лицето си. Осъзнавам, че може да е бил всеки. Бяхме поддържали връзка с местната полиция, шерифските служби в окръг Елк, щатската полиция в Пенсилвания и отдела на ФБР в Питсбърг. Достатъчно е информацията да изтече само от едно място.

— Искам сериозно затягане на периметъра около къщата му — казва той в телефона. — Защото ако гледа новините в момента, наясно е колко сме близо. По дяволите, по-добре да вярвате, че той гледа новините.

Идват да ме отведат! Идват да ме отведат!

О, това е чудесно, това е просто чудесно, чудесно, чудесно. Вие сте някъде там отвън, нали така, дами и господа от ФБР? Кое беше? Наистина много искам да знам. Наистина. Кое беше? Как така разбрахте, че ще отида на онзи футболен мач?

О, по дяволите, мамка му, мамка му! Как… какво по… ааах! Аааах!

Мислите си, че ще заловите заподозрения си жив? Така ли си мислите, вие тъпанари, мамка му, мамка му, мамка му! Ще ме заключите и ще ме изучавате като плъх в клетка, ще ме вържете и ще анализирате мозъчните ми вълни, за да можете да спрете следващия като мен? О, бива си го това, точно то е най-ценното, да си мислите, че можете да спрете някого като мен. Не можете! Не го ли разбирате? Не осъзнавате ли? Не можете да предотвратите появата на следващия аз, защото това сте вие! Аз съм във всеки от вас! Единствената разлика е, че не се крия зад маска, не карам SUV и не отпивам от напитката си от „Старбъкс“ на футболния мач на детето си. Вие сте точно като мен и дори не го знаете!

Чувате ли ме? Чувате ли ме, по дяволите?

Защо да ви се оставя да ме заловите? А? Защо ми е да го правя? Защо да ви позволявам да узнаете нещо за мен? Не го заслужавате. Аз се опитвах да ви помогна, аз… по дяволите! По дяволите! Опитвах се да ви накарам да разберете, но защо трябва да ме е грижа за някого от вас, след като не ме разбирате, по дяволите? Защо трябва да ме е грижа, за каквото и да е вече? Не сте го заслужили с нищо. Вие и жалките овчици, дето ви следват, не сте направили нищо в живота, с което да заслужите онова, на което мога да ви науча, на което се опитах да ви науча.

Затова продължавайте да водите жалкото си овче съществуване, правете това, което ви казват другите, и не спирайте да си повтаряте, че животът ви е нормален, хубав и щастлив, без значение кой дърпа конците и без значение какво всъщност се случва по света или какво представляват в действителност хората, които се крият зад усмихнатите си маски, фризирани коси и… Както и да е, знаете ли какво? Приключих с това. Така е… Но няма да се оставя да ви падна в ръцете. Бихте могли да научите толкова много от мен, но вече е твърде късно. Защо трябва да ме е грижа за вас, след като вас не ви е грижа за мен? За мен! Защо аз да съм без значение?

Мислите си, че ще спрете хората като мен? Никога няма да успеете. Чувате ли ме, момчета и момичета от ФБР? Никога, никога няма да спрете хората като мен!