Джеймс Паттерсон - Невидим

В този момент чувам леко прокашляне, единично тихо ехо някъде от дясната ми страна.

Извръщам се и започвам да насочвам светлината наслуки, а пулсът ми препуска. Нищо, не виждам нищо, освен един гардероб и…

Подскачам, щом светлинният лъч приближава до пода — силует, неподвижна фигура, нещо, някой, проснат по корем на пода.

Като че ли е жена, ако съдя по дългата коса, разстлана по земята. Но къде са носът, очите и…

— О, господи — промърморвам, приближавам се и фиксирам малкия лъч жълта светлина върху нея. Лицето ѝ е окървавено и лилаво, очите ѝ са затворени от отоци, носът ѝ е изкривен на една страна, устата ѝ е размазана.

Навеждам се долу към нея. Тялото ѝ се надига и отпуска, дрезгаво хрипти.

Докосвам рамото ѝ, а тя трепва. Премествам светлината към тялото ѝ — окървавена бяла риза и сини джинси. С неопитното си око забелязвам, че кръвта е на пръски; изглежда не е пронизана или простреляна — бита е жестоко по лицето, но не и по тялото.

— Мери? Аз съм от ФБР. Вече си в безопасност, миличка.

Над мен се чува тропот от стъпки от пристигането на кавалерията, ФБР изпраща хората си.

Главата на Мери помръдва едва забележимо.

— Знаеш ли къде е той, Мери? — питам. — Няма нищо — успокоявам я, когато не ми отговаря. Нежно разтривам рамото ѝ. — Ще ти помогнем.

Тропането вече се чува от стълбите на мазето и светлината се засилва от фенерчетата с променлив лъч, които използват агентите.

— Трябва ни лекар! — обръщам се към тях. Понечвам да се надигна, за да се покажа на агентите, но Мери вдига ръка и хваща моята. Слагам и двете си ръце в нейните и навеждам глава към лицето ѝ.

— Не ме… оставяй — прошепва тя.

— Няма, миличка, обещавам — промълвявам със сподавен глас, а очите ми се пълнят със сълзи. — Тук съм. Няма да позволя повече никой да те нарани.

Мери започва да се тресе бясно, а от гърлото ѝ се надига пронизителен вой. Слагам едната си ръка на гърба ѝ, подлагам дланта си под брадичката ѝ и я люлея, докато агентите от екипа за освобождаване на заложници щурмуват мазето с лъчове светлина и оръжия колкото за цяла армия.

— Всичко ще бъде наред — изричам с убеденост, каквато не изпитвам. — Той вече не може да те нарани.

Отварям стреснато очи и шумната експлозия се изпарява в мига, щом се събуждам. Напоследък сънищата ми все са такива, не толкова за пламъците, които поглъщат всичко, а за мощната експлозия, която ги причинява.

Примигвам срещу силната светлина. Не ми е ясно защо в болниците така прекаляват с горното осветление. Когато Мери Лейни успее да отвори очите си, почти няма да може да вижда.

А тя ще отвори очи, поне лекарите така казват. Бинтовете, които покриват посиненото ѝ лице, и интравенозният източник, пъхнат в ръката ѝ, говорят за сериозно пострадала жена, но лекарите твърдят, че има нормална мозъчна дейност, което според мен е успокоително, въпреки че не може да има нещо добро в нуждата да измерват мозъчните ти вълни.

Мери има сътресение и носът ѝ е раздробен. Зъбите ѝ са добре и изглежда няма други лицеви фрактури, само лилави отоци, сред които се виждат цепки вместо очи, подута уста и бузи.

Взирам се в надигането и отпускането на гръдния ѝ кош и слушам тихото ѝ дишане. Щом се събуди, очакваме да ни даде някаква информация. Вече опитахме, след като я открихме, но от устата ѝ излизаха само неразбираеми звуци. Лекарите казаха, че била изпаднала в шок и е травматизирана. Обработиха раните ѝ, направиха някакви изследвания и наредиха да изчакаме поне два часа, преди отново да се опитаме да говорим с нея.

Междувременно агентите претърсват дома на Греъм. Открили са гуми в задната част на къщата, които е щял да изгори, туби с бензин и противогази — ето как е вкарвал газовете в дробовете на жертвите, за да имитира задушаване при пожар. Откриха всякакви хирургически инструменти за мъченията, които е извършвал, както и медицински книги на тема хирургия. Проверка на дейността му в интернет показа, че е бил чест гост на порнографски сайтове за мъчения и е търсил допълнителна медицинска информация. Оказа се също, че е посещавал фейсбук страниците на голяма част от жертвите, без да се „сприятелява“ с тях, само е търсил информация, която му е показвала къде са живеели, къде са работели, всякакви факти, които биха му помогнали да се подсигури, преди да извърши нападението.

Става ясно, че се е научил как да подпалва пожари отново от интернет, от страница, в която подробно с обяснено предизвикването на експлозия със закъснение: използвал е лента, с която е провесвал балон от тавана над запалена свещ. Балонът е бил пълен с бензин. Поставял е свещта върху купчина хартия. След като Греъм си е тръгвал, пламъкът на свещта е разтопявал балона, който се е пръсвал, бензинът се е плисвал върху пламъка и огънят се е разпространявал по вестниците. Бум. До пристигането на огнеборците лентата отдавна е изгоряла, а следите от свещта остават, за да се стигне до заключение, че пожарът е предизвикан от запалена свещ, оставена върху вестници и списания.