Джеймс Паттерсон - Невидим

Клатя глава и започвам да крача, докато продължавам да говоря.

— От информацията за последната година ни е известно — от модела на убийствата от Деня на труда две хиляди и единайсета до края на годината, — че всяка седмица е пътувал до определено място, убивал е двама души, а след това се е връщал в дома си някъде в Средния запад, преди да се отправи на поредното си пътуване следващата седмица. Определено е пътувал с кола. Това е логично предвид факта, че не би искал да остави следа, като си купи самолетен билет. Би могъл да вземе влак, но така е по-бавно, не толкова удобно и отново оставя следи. Освен това съм готова да се обзаложа, че кара собствената си кола, а не взета под наем — отново, с цел да не оставя следи. До момента мога да обобщя, че плаща за всичко по време на пътуванията си в брой — бензин, храна, дори квартира. Някой, който така старателно съумява да измъчва хората, без да си личи, че е изтезание — успява да напълни дробовете им с газ от изгорели гуми например, причинява немислима болка по начин, който да имитира травми, получени при ножар, — това не е човек, който лекомислено да позволи работата му да го издаде. Не — изричам с въздишка. — Дори да открием субекта, обзалагам се, че няма да сме в състояние да докажем присъствието му в някое от местата на убийствата по същото време или дори, че изобщо е напускал града.

Агентът със самодоволната усмивка вече не е така самодоволен, но не е и склонен да се предаде.

— Твърдите, че дори не е нужно да разгледаме тази вероятност?

— Не. Направете го, разбира се. Просто ви казвам какво мисля аз.

— Нека все пак да започнем с идеята на Еми — намесва се Букс. — Че субектът ни прави всичко възможно да избегне оставянето на следи на хартия. Не използва кредитни карти, коли под наем и така нататък. Това все пак не означава, че не оставя никакви следи, нали? — Букс сочи из стаята. — За убийствата от миналата есен — продължава той — през всяка от седмиците, във всеки район, който е посетил и е извършил две убийства, проверете околните хотели за хора, плащали в брой през съответния период. Вероятно все пак са им искали документ за самоличност, нали така? Проверете издадените билети за паркиране за всички коли с регистрационен номер от друг щат в този промеждутък от време. Освен това вероятно е имал нужда и от голяма сума пари в брой, нали така? Значи е логично всяка седмица, преди да напусне града, да е теглил сериозна сума от банков клон или банкомат. Да направим проверка за всяка седмица през миналата есен — теглене по средата на седмицата на доста пари, може би над хиляда долара.

Обзема ме ентусиазъм. Добре. Това е хубаво. Толкова много талантливи и умни хора ще обединят усилията си — със сигурност ще измислим нещо.

Най-накрая. Вече няма да прекарваме времето си в търсене из миналото. Вече гледаме напред, опитваме се да решим случая.

— Надяваме се скоро да разполагаме с профил — допълва Букс. — Всяка вечер дотогава ръководителите на екипи ще провеждаме видео конференция в шест часа централно време. — Той сключва ръце. — Да заловим злодея.

В три часа и петдесет и седем минути следобед три четвърти от местата в таверната са заети. В единия край има стандартен бар по цялата дължина, след това отворено пространство с коктейлни маси по средата и кътове за хранене в другия край. Навалицата се състои предимно от младежи, едва достигнали допустимата възраст от двайсет и една за консумация на алкохол, други са малко по-възрастни, най-вероятно абсолвенти. Сервитьорките се провират между клиентите, понесли табли с бира и шотове. Вероятно е шумно, има жива музика, но ние не разполагаме със звук, а само с некачествен черно-бял запис от стандартна охранителна камера, монтирана в ъгъла, който впоследствие е бил прехвърлен на диск и в момента се намира в лаптопа на Софи Таламас.

Ние четиримата — Букс, Дени, Софи и аз — сме се скупчили пред екрана на компютъра. Дени Сасър посочва с химикалката си към мъж, който върви през навалицата към масите за хранене. Записът на неподвижната камера показва как мъжът се придвижва от средата на екрана към долния ляв ъгъл. Мъжът е нисък и трътлест, облечен в черна риза и черен панталон и има конска опашка — застаряващо хипи.

— Това е Къртис Валънтайн — пояснява Дени.

Сърцето ми потрепва. Има нещо затрогващо в това да гледаш човек да се движи с тази невероятна лекота, лежерната му походка, след като взема бирата си и се насочва към масата, в неведение, ме му остават едва няколко часа живот, няколко твърде мъчителни часа.