Джеймс Паттерсон - Невидим

— Не мина ли добре?

(Жена:) — О, чудесно мина. Той беше много свестен.

— Струваш ми се разочарована от това, Мери.

(Жена:) — Може би малко. Но всъщност точно такъв трябва да си потърся, нали така? Свестен мъж. И без друго всички ми го казват.

— Но ти не търсиш това?

(Жена:) — Е, очевидно искам да бъде свестен. Но основното, което ме интересува, е… да кажем интересен, поради липсата на по-подходяща дума. Не прекалено ванилов. Нали разбираш, малко по-тъмен, не напълно ошлайфан.

— Търсиш си лошо момче?

(Жена:) — Е, не бих го нарекла точно така.

— Но не някои с моята безобидност.

(Жена:) — Човек може да е безобиден и пак да е интересен.

— Добре тогава. Кое у мен е толкова интересно?

(Жена:) — Нека… нека не задълбаваме в това.

— Любопитно ми е. Кое у мен ти се видя интересно? Не те свалям. Нищо подобно. Да приемем, че няма да има флиртуване. Ала признавам, че ми се иска да чуя отговора.

(Бележка на редактора: пауза от двайсет и седем секунди.)

— Значи, ще ме оставиш просто така? Ще си тръгнеш без…

(Жена:) — Просто… утре трябва да ставам рано. Все пак ми беше приятно да си поговорим, Греъм. Късмет с писането… или със серийните убийства.

— Мери, Мери, ти пак се начумери.

(Бележка на редактора: пауза от единайсет секунди.)

(Жена:) — Добре. Наистина ли искаш да знаеш кое ми се струва интересно у теб?

— Крайно ме заинтригува.

(Жена:) — Няма да ти се хареса.

— Ще се подготвя за това.

(Жена:) — Ами… струва ми се, че се дължи на погледа ти. Сякаш искаш нещо, което ти липсва. Изглеждаш… затормозена личност. Надявам се да греша. Сега наистина трябва да бягам. Приятно ми беше да се запознаем, Греъм.

(Бележка на редактора: пауза от четирийсет и една секунди.)

Мери, Мери. Мери, Мери.

О, боже.

(Край)

— Това е нещо добро… нещо добро е.

Букс не спира да шепне успокоително тези думи в ухото ми, както би се обърнал към дете. Излизам с олюляване от сградата по Съдебна медицина на окръг Кук, без да кажа и дума, а Букс ме придържа за ръката над лакътя, за да стоя изправена. Стигаме до колата ни, а аз се втурвам пред нея и повръщам в храстите — стомашните спазми ме разтърсват, подпряла съм длани на коленете си и се опитвам да си поема въздух между тях.

Приключвам, а Букс ми подава кърпички, за да се почистя, преди да ме настани на задната седалка.

— Съжалявам. — Успявам да промълвя само това по пътя към хотела, а Букс, Дени и Софи ме успокояват, че няма проблем.

Но има проблем, знам, че е така. Всичко се е променило. Аз съм се променила. Сега съм наясно за подробности от деянието му. Видяла съм какво е сторил на Марта.

Букс ме следва до хотелската ми стая и влиза с мен, без да каже нищо. Слага ме да легна и сяда на леглото до мен с един крак на пода и един горе, а ръката му държи моята.

— Искаш ли нещо? — пита. — Малко вода?

Не отговарям. Взирам се в евтиния тапет и тихичко стена.

— Хайде, кажи го — прошепвам дрезгаво.

— Няма да го кажа. — Той отива до мивката, пълни чаша с вода и я оставя на нощното шкафче до мен. — Поне не до утре.

Ето защо не се работи по случаи, с които си лично обвързан. Той ме предупреди. И беше прав.

— По-добре се пъхни под завивките, Еми. Трепериш.

— Не треперя от студ.

— Знам. Знам. — Разтрива ръката ми с длан, съвсем невинна нежност, намек за интимност. Много пъти ме е галил по този начин, но по-бавно и сексуално. — Това е нещо добро — повтаря още веднъж. — Не го забравяй.

Затварям очи в знак на съгласие. Осъзнавам значението на случилото се с Олимпия Джейнъс. Разследването ни беше получило одобрителен печат.

— Онова, което каза Лия, беше самата истина, Еми. Свърши изключителна работа, за да разкриеш тези престъпления. Направи го съвсем сама. Не се огъна пред насрещното течение. Пребори се с целия океан. Дори аз се съмнявах в теб. И все пак си била права през цялото време. Сега можем да разчитаме на всички ресурси, за да заловим този тип. Ще го хванем, Ем.

Сядам в леглото, замаяна и несигурна.

— Къде ми е лаптопът?

Букс вдига ръка.

— Не и тази вечер, Еми. Трябва да си починеш.

— Не…

— Изслушай ме, Емили Джийн. Ти си просто човек. От седмици караш на по няколко часа сън през нощта, може и от месеци, а тази вечер преживя сериозна травма. Дай си почивка. В името на разследването тази вечер трябва да се наспиш. Утре включвам още дванайсет агенти. Сега разполагаме с всички ресурси на Бюрото зад гърба си. Ако наистина искаш да хванеш нашия субект, първо трябва да се погрижиш за себе си.