Джеймс Паттерсон - Невидим

Кадрите са от „Таверната на Бени“ в Ърбана, Илинойс, на двайсет и девети август, деня, в който Къртис Валънтайн е бил убит.

Валънтайн продължава да се движи към долния ляв ъгъл на екрана, а след това изчезва от поглед. Запътил се е към маса в ъгъла, разумно решение за човек, който е дошъл за среща. За беда охранителната камера не е насочена към този ъгъл; тя дава поглед към предната част на заведението, входа и дългия бар, където е разположена касата. Собствениците са искали да държат под око барманите, а още повече парите.

— Довиждане, господин Валънтайн — казва Дени, щом Валънтайн излиза от кадър. — Прехвърли на 4:04 следобед, ако обичаш, Софи.

— Наблюдавайте входа — подсеща ни Дени и сочи към горния ляв ъгъл на екрана.

Стаята е тиха. Букс прочиства гърлото си.

— Ето — казва Дени, щом вратата на бара се отваря.

Влиза мъж, извърнал десния си профил към екрана. Държи телефон до дясното си ухо и той прикрива част от лицето му. Носи бейзболна шапка, която допълнително засенчва чертите му. Очилата му завършват тройната дегизировка. Звездичките на записа също не са от голяма полза. Въпреки това успяваме да видим някои неща: мъж от бялата раса, вероятно плешив, среден на ръст, а под синьото му яке като че ли се вижда шкембе.

— Това е нашият субект — промълвява Дени.

Никой не казва нищо, но въздухът е зареден с електричество. Това е нашият субект. Това е мъжът, когото преследвам от месеци, от плът и кръв, толкова близо, че едва устоявам на порива да протегна ръка и да докосна екрана.

Това е мъжът, който е убивал отново и отново напълно безнаказано. Това е мъжът, извършил такива гнусни деяния, че би накарал членовете на Комисията на ООН за нарушения срещу правата на човека да се изчервят.

Това е човекът, убил сестра ми.

— Здравей, отрепко — обръща се Букс към екрана на компютъра. Той винаги използва това обръщение към престъпника, когото преследва, без значение дали е банков обирджия, похитител или сериен убиец, този етикет е едновременно враждебен и унизителен и напълно лишен от уважение, с него, макар и подсъзнателно, показва на хората от екипа си, че не се бои от този човек, така че и те не бива да се боят.

Мъжът на екрана — субектът, убиецът, вероятно най-злото създание, което броди по тази земя — продължава да говори по телефона, леко навел лицето си надолу, говори и слуша и от време на време покрива с длан лявото си ухо.

— Нямаме късмет с този телефон — въздъхва Софи.

— Не става въпрос за късмет — отвръща Букс. — Той знае къде се намира охранителната камера. Прикрива се възможно най-много, без да бие на очи.

Субектът се придвижва сред тълпата, като остава с левия си профил към нас. От време на време, докато се промъква между хората, изгубваме го от поглед за кратко, но след това се извръща и за миг се обръща почти изцяло към камерата, щом се отправя към дъното на таверната — към долния ъгъл на екрана.

— Пауза — изричам, а Софи вече се е заела с това.

Екранът замръзва и започва да примигва. Това е най-добрият ни кадър, но и той не е кой знае какво. Извърнал се е към нас, но главата му пак е насочена леко надолу, докато говори (или се преструва, че говори) по телефона, а козирката на шапката му напълно скрива очите му и се виждат само носът, устата и брадичката му.

— Да, знае къде е камерата — повтаря Букс. — Пусни го отново, Соф.

Соф, прави ми впечатление, макар и само за миг. Не Софи.

Екранът оживява отново и субектът ни продължава напред с наведена глава по посока на Къртис Валънтайн. Чак сега забелязваме чантата, която субектът носи преметната през лявото си рамо, несъмнено пълна с всичките му екстри — логично е да предположим шиш за лед, хирургични инструменти, туба с газ и газова маска, а може би електрошок и огнестрелно оръжие.

Точно когато достига до десния ъгъл на екрана, субектът вдига глава и, доколкото успявам да видя, приключва телефонния си разговор и понечва да заговори Къртис.

В този момент изчезва от обхвата на камерата.

— Мамка му — казвам.

— Можете да продължите да гледате — уведомява ни Дени, — но той не се появява повече чак докато си тръгват в пет и три минути следобед. Не възлагайте особено големи надежди.

Софи превърта записа до този момент. Къртис Валънтайн си тръгва със субекта, като Къртис върви отдясно. Субектът се отдалечава от нас и през цялото време е извърнат надясно, за да си говори с Къртис — оставя ни да видим тила му, бейзболната шапка и якето. Двамата мъже минават покрай бара към входната врата — горния ляв ъгъл на екрана, — а субектът ни успява да държи лицето си встрани от камерата, без това да изглежда неестествено.