Джеймс Паттерсон - Невидим

Както обикновено Букс ме разбира по-добре от мен самата. Отпускам отново главата си на възглавницата и впервам поглед в тавана.

Букс загася лампата.

— Ще спя на този стол — казва. — Ще остана при теб през цялата нощ, нали?

— Благодаря — изричам.

Той не отговаря веднага. Усещам как започвам да се унасям, клепачите натежават на очите ми. Знам, че сънят ми тази вечер ще бъде накъсан. Знам също и какво точно ще сънувам.

— Ще го заловим, Ем. Не забравяй това.

Марта се връща при мен, образите, които се борех да потисна, докато Лия Джейнъс описваше подробностите, образите, които няма да съумея да избегна, щом заспя. Нож в капачките на коленете ѝ, шиш за лед в черепа, гореща вода, изсипана от чайник върху нея…

— Не искам да го… заловя — промърморвам. — Искам да го убия.

Деветнайсет чифта очи — на дванайсет агенти и седем анализатори — са вперени в мен, а аз довършвам представянето на случая, обясненията по картата със сините и червените звездички, откритията ми за модела, който следва субектът ни — две убийства седмично, всяка седмица приблизително от Деня на труда до Нова година и със забавено темпо през пролетта и летните месеци.

— Въпроси? — питам. — Коментари?

Оглеждам стаята. Познавам само няколко от тези агенти, част от тях от Хувър Билдинг, а други от офиса в Чикаго. Дори Букс не ги познава всичките, а е бил агент повече от десет години.

Букс води разследването и е разделил агентите на две групи, всяка със свой ръководител, който ще докладва на Букс ежедневно. Единият екип е за нови инциденти — отряд за бързо реагиране за новите пожари, които разкриваме, на базата на теорията, че колкото по-бързо стигнем до местопрестъплението, толкова по-ефективно ще бъде разследването ни (освен това, колкото и фантастично да звучи, бихме могли да реагираме толкова светкавично, че да заловим субекта, преди да е напуснал града). Другият екип ще се заеме със старите пожари и списъка с извършените вече убийства и ще провежда разпити, разследвания, ще се опита да издири заподозрени и модел на поведение.

Освен това имаме и два екипа, посветени на най-скорошните пожари, където труповете, така да се каже, още са топли, а доказателствата са най-пресни. Екип Небраска — Колорадо ще се заеме с двойното убийство на Лутър Фигли и Тами Дъфи в Гранд Айлънд, Небраска, от миналата седмица и с убийството на Чарлс Дейли в Лейкуд, Колорадо, преди два дни.

Екип Илинойс ще разследва убийствата на Къртис Валънтайн в Шампейн и на Джоел Суонсън в Лайл. В този екип е включен първоначалният ни отряд от четирима — Букс, Дени, Софи и аз — както и други хора.

В дъното на стаята някой вдига ръка, мъж с пясъчноруса коса и графитеносив костюм. Макар да извръщам към него само очите си, мръщя се от болка. Или в главата ми има цяла банда гномчета, които работят с канго, или страдам от най-ужасното главоболие, което съм изпитвала. Изтощена съм след съня на пресекулки през нощта, кошмарите, от които не мога да си поема дъх, и непрестанното гадене.

— Значи, предполагаме, че живее в Средния запад и пътува през есента.

— Точно така.

— Коя професия позволява да си останете у дома през пролетта и лятото, но изисква буквално ежеседмично пътуване до различни места през есента?

Свивам рамене.

— Не съм сигурна, че пътува по работа. Всъщност ми се струва, че не е така.

— Защо не? — предизвиква ме агентът. — Това е най-логичното предположение. Той е шофьор на камион, търговски пътник или нещо от сорта. Има сериозно основание да обикаля страната. Защо това да не е най-логичната хипотеза? Аз бих заложил на това. Ако ме разпитват от полицията, бих могъл да покажа, че съм имал основателна причина да бъда на тези места.

— Той не би постъпил така — казвам.

— О, така ли? Не би постъпил така. И по каква причина? — Агентът стисва устни, като че ли се опитва да прикрие усмивката си, и се оглежда наоколо. Типичното за част от специалните агенти перчене: вижте я тази нищожна анализаторка, която се опитва да се прави на специален агент. Давай, госпожичке, покажи ни колко си умна!

— Обърнете внимание колко е прецизен субектът ни — отвръщам. — Погледнете медицинските заключения на Лия Джейнъс. Забележете хирургическата точност, с която е извършвал изтезанията си, за да запази скрито, че всъщност става въпрос за убийства. Този човек не би допуснал да бъде обвързан с документи, по които да бъде проследено движението му седмица след седмица само с просто поглеждане на работните му поръчки или доклади от диспечерите.