Джеймс Паттерсон - Невидим

Тя ни оглежда подред.

— Нямам представа как изобщо сте разкрили това чудовище или как сте свързали тези две убийства. Както и да сте го постигнали, аплодирам отличната ви работа. Защото тези убийства се доближават в най-голяма степен сред всичко, което съм виждала, до перфектното убийство. Освен това трябва да кажа, че са и най-гнусните, с които съм се сблъсквала. Субектът е извършил неописуем акт на изтезание и е успял да остане напълно невидим.

Доктор Олимпия Джейнъс плесва с длани по масата и се изправя.

— Хванете го — призовава ни тя. — Да се надяваме, че това ще стане, преди да го е извършил отново.

Дени отвръща:

— Какъв ден е днес? Сряда, дванайсети? По средата е на втората седмица от пътуването си.

— Именно — потвърждава Букс. — А това значи, че точно в този момент вероятно дебне следващата си жертва.

— Ало? Хей, как си? Аз съм добре, добре съм.

Така, отново се занимавам с хитрата преструвка, че говоря по телефона, защото се намирам в един бар и правя любимото си нещо, наблюдавам хората. Вие обичате ли да го вършите? Струва ми се, че всички обичат, не е ли така? Не е ли странно, че почти всички ви се виждат особени? И все пак си представяте, че ако местата ви бяха разменени, вие бихте им изглеждали нормален човек.

И така, утре отпътувам, затова тази вечер сериозно трябва да се заловя за работа, но ще ви дам пример как правя онова, което правя — как привличам хората, как печеля доверието им, защото…

(Бележка на редактора: женски глас:)

— Вие писател ли сте?

— Моля? Хей, можеш ли да изчакаш секунда? Някой ми говори. Изчакай секунда.

— Извинете, какво казахте?

(Жена:) — Попитах дали сте писател.

— Дали съм писател? Защо ми задавате такъв въпрос?

(Жена:) — Защото ми се стори, че наблюдавате хората и си водите бележки. Макар да се преструвате, че говорите по телефона.

— Не се преструвам, че говоря по телефона. Наистина говоря.

(Жена:) — Добре, съжалявам за безпокойството.

— Хей, може ли да ти звънна по-късно? Добре… добре, благодаря… чао.

(Жена:) — Съжалявам, това беше грубо от моя страна.

— Не вярвате, че говорех по телефона?

(Жена:) — Вашият изглежда малко странно, но кой ги знае в наши дни. Просто… по-добре да си гледам своята работа. Наистина.

— Не, няма проблем. Всичко е наред. Между другото, аз съм Греъм.

(Жена:) — Аз съм Мери.

— Мери, Мери, все се чумери.

(Жена:) — Може и така да се каже. А Греъм английско име ли е?

— Да, точно така. Какво пиеш, Мери?

(Жена:) — Клъб сода. Е… писател ли си?

— Не, не съм. Ще пробваш ли с още едно предположение?

(Жена.) — Ченге ли си?

— Не. Защо, да не би да приличам на ченге?

(Жена:) — Всъщност не. Но начинът, по който оглеждаш хората… Мислех си, че може да работиш под прикритие. Например да следиш някого.

— Може пък да следя теб, Мери. Да си направила нещо лошо, за което трябва да знам?

(Жена (през смях:)) — Интересен въпрос.

— О, добре, заинтригува ме. Кажи.

(Жена:) — Просто се пошегувах.

— Какво можеш да загубиш, Мери? Не ме познаваш. Аз съм просто посетител в бара. Може пък да съм свещеник. Да опростя греховете ти.

(Жена:) — Ако нямаш нищо против, аз се придържам към петия.

— О, никак не си забавна. Ще ти помогна ли, ако първо аз призная своите грехове?

(Жена:) — Разбира се.

— Аз съм сериен убиец. Записвам мислите си на фалшив телефон за поколенията. Нали разбираш, за да ме изучават във ФБР някой ден.

(Жена:) — Колко са жертвите ти?

— Стотици, Мери.

(Жена:) — Мммм… тази роля не ти отива. Имаш безобидно излъчване.

— Точно затова толкова ме бива в това, с което се занимавам. Заблуждавам хората. Такива като теб например.

(Жена:) — Значи, искаш да кажеш, че ме заблуждаваш? Опитваш се да спечелиш доверието ми?

— Точно така.

(Жена:) — А на теб хрумвало ли ти е, че може аз да съм сериен убиец, който се опитва да заблуди теб?

— Май ще е по-добре да внимавам. Кажи, Мери, какво те води тук?

(Жена (киска се:)) — Приятно момиче като мен на подобно място?

— Точно това имам предвид.

(Жена:) — Ами… наистина ли искаш да знаеш? Имах уговорка. Среща с непознат. Приятелка ми я уреди с един тип и се срещнахме тук. Работя тук, затова мястото ми се видя подходящо. Изпихме по питие и той си тръгна.