Джеймс Паттерсон - Невидим

Предполагам. Трудно е за човек като мен да разбере подобни снимки. Въпреки това изглежда, че кожата е отделена вертикално и под нея се показва мускулът, подобно на кочан царевица под обелката.

— Тук е ключът — продължава Джейнъс. — Разцепването на кожата вследствие на пожар би било успоредно на мускулните влакна. Когато нацепването се дължи на лацерация — от нож или друг вид порезна рана — лацерацията би била напречна на мускулните влакна. Ето го ключа в аутопсията, който би разкрил извършено престъпление — съпоставяне на посоката на лацерацията спрямо мускулните влакна. Разбирате ли?

— Да — казва Букс. — Значи, тук нацепването е успоредно на мускула. Изглежда, сякаш се е появило по естествен начин по време на пожара.

— Точно така. При по-внимателно оглеждане разрезите са доста прецизни. Под прецизни имам предвид извършени с хирургическа точност. Дори са симетрични. Просто са твърде идеални, за да бъдат естествени.

— Освен това е постъпил много хитро — добавя тя. — Избира местата умно. Тези лацерации са на места, които са почти изцяло унищожени от огъня и не е останал почти никакъв слой мазнини върху овъглените кости или в зони, където кожата обичайно е увредена. Който и да е направил това, има солидни медицински познания и стабилна ръка. Субектът ви ги е нарязал, и то по начин да е сигурен, че няма да го открием.

Усещам, че ръцете ми отново треперят и сключвам пръсти, за да престанат. Тихото бръмчене в главата ми се усилва като заряда на батерия с висок волтаж.

— Предполагам, че сте чували за защитната позиция, която заемат телата при изгаряне, нали? — пита доктор Джейнъс. В съзнанието ми изниква образът на Марта, изгоряла в боксьорска поза — защитна позиция с огънати ръце и колене. Затварям очи и поемам дълбоко дъх.

— При смърт от пожар съкращаването на мускулите в резултат на високата температура причинява овъгляване на външната част на стави като китките, лактите и коленете, както и на костите. Нарушаването на костите би било нещо съвсем обичайно. Но вижте това — казва тя и посочва към лакътната става на Джоел. — Тук открих, че част от костта липсва, въпреки че дълбочината на овъгляване наоколо е постоянна, сякаш този участък е бил отстранен преди пожара. Околната тъкан е обгоряла дълбоко, но си личат следи от дълбоки разрези в кожата на мястото на костта.

— Преведи, моля — обажда се Букс.

— Съжалявам. Имам предвид, че субектът разрязва кожата, отмества мускулната тъкан или реже през нея с методични вертикални движения и отрязва парче от костта им, преди да са умрели. Буквално накълцва лактите, китките и коленете им — реже кожата и отстранява костта. Представете си някой да ви направи операция на коляното без упойка, докато сте в пълно съзнание, и ще разберете какво са преживели тези хора. Освен това става въпрос за двете колена, двата лакътя и двете китки — така че умножете изживяването по шест.

— Исусе и Света Богородице — прошепва Дени Сасър.

— Освен това е бил наясно, че ще е почти невъзможно това да бъде забелязано, защото тези части на тялото са изложени на пожара в най-голяма степен.

Някак ръцете ми пак са се разделили, отново подвластни на спазматичното треперене, и успявам да забележа единствено, че лампите в стаята са станали ослепително бели, бръмченето в съзнанието ми е оглушително, а въздухът е изпълнен с ужасна миризма…

— Добре ли сте? — обръща се доктор Джейнъс очевидно към мен.

Лицето ми пари, а стомахът ми се бунтува…

— Еми — вика ме Букс.

— Забравих — промълвява Джейнъс. — Има личен момент…

— Не — чувам се да казвам. — Продължавайте… има и… още… нали?

— Има и още. Всъщност по това двата смъртни случая се различават — продължава Джейнъс. — Ако щете вярвайте, нататък става още по-зле.

— Значи, не е постъпил по един и същ начин с двете жертви? — пита Дени Сасър.

— Не съвсем — отвръща Олимпия Джейнъс. — И двамата са вдишали онзи дим. Болезненото разрязване и отстраняването на ставите в крайниците също присъства и при двете жертви. Но, да, от този момент изследването на двата трупа показва различни данни. Да започнем с Къртис Валънтайн.

Тя изважда две купчинки със снимки от папката си.

— Открих следи от наранявания, нанесени върху темпоралните му кости — най-общо казано, върху черепа. Виждате, че има две фрактури на черепа, тук и тук — уточнява тя и посочва от двете страни на черепа точно зад слепоочията. — Дали това е необичайно? Никак за човек, загинал в пожар. По темпоралните кости често се наблюдават фрактури, причинени от топлината, обикновено точно зад или под слепоочията. Обикновено са назъбени тръгват от центъра и могат да пресичат черепните шевове. Във всяко отношение тези фрактури приличат на обичайните, получени след смъртта — всяка от двете е назъбена и тръгва от централната точка. Въпреки това — продължава тя, като показва линията на фрактурата с гумичката на молив — обърнете внимание на централната точка на всяка от фрактурите. Диаметърът е абсолютно идентичен. Идентичен. Какви са шансовете две фрактури, получени вследствие на силна топлина при един и същ човек, да имат идентични по размер централни точки? Между другото, става въпрос за диаметър, същия като този на шилото ви за лед.