Прав е. И все пак… беше забавно да хвърля ласото, да стегна примката около врата на Дикинсън и да го гледам как се гърчи. Част от мен копнееше да поискам какво ли не от него — нов кабинет, повишение на заплатата, стипендия, — но разчитах на Букс, гласа на разума, да ми помогне да не прекалявам.
Винаги е правил това, припомням си. Винаги е заглаждал острите ти ръбове. Той беше котвата във водата, докато ти се мяташе нагоре-надолу по вълните.
— Това може да е последният ти шанс — обръща се Букс към мен. — Да се надяваме, че ще проработи.
Стигаме до колата му, нова „Хонда седан“, и караме до национално летище „Рейгън“, за да се качим на обратния си полет до Чикаго.
Сеанс на Греъм
Запис №11
10 септември 2012 г.
Тази вечер шофирам към дома. Дълго самотно пътуване през безкрайното небитие, има само добре осветена магистрала и чернота от двете страни. Това може да ви побърка, уверявам ви.
Знаете ли… знаете ли защо правя това? Защо записвам тези мисли за вас? Правя го, защото си мислите, че ме познавате, но не е така. Всъщност никого не познавате. Мога да ви го докажа.
Просто вземете себе си за пример. Имате свои мисли, за които никой не знае, нали? Мисли, които не сте споделяли с нито едно човешко същество, нито с най-близкия си приятел, нито с брат или сестра — с никого. А понякога става въпрос не само за мисли. Има и действия, неща, които вършите.
Може да сте най-великодушният и любящ баща, най-щедрият човек, но ако приятелите ви узнаят за порнографските снимки на азиатки, които сте свалили в компютъра си, те ще мислят за вас преди всичко като за перверзник, затова ги пазите в тайна. Може да сте вярна съпруга, която никога не е мамила съпруга си, но ако той знаеше, че се опипвате под душа и си мислите за директора на основното училище или за някоя филмова звезда, мнението му за вас би се променило, затова го криете.
Не споделяте тези неща, защото се боите, че това ваше отклонение от нормите ще ви охарактеризира, че хората ще допуснат тези дреболии да повлияят на цялостното им впечатление за вас, на образа, който сте изградили така грижливо. Ето защо се прикривате. Слагате си маска. Но не осъзнавате ли? Никой не може да ви опознае наистина, ако не знае за странностите ви. Ако познават само меката и гладка сърцевина, но не са наясно с острите ръбове, значи, не разполагат с пълната картина, а просто със серия от моментални снимки.
Вярвате, че сте уникат ли? Мислите, че сте единственият, който крие нещо за себе си? Разбира се, че не сте. Всеки го прави. Всеки около вас има сексуални или садистични наклонности или се поддава на определено изкушение, което таи у себе си, маскира под костюма си „Армани“, красивия грим, топлата усмивка или любезен смях. Всъщност не познавате никого друг на този свят, освен може би себе си.
Точно това е причината да ви казвам всичко за мен. Искам да ме опознаете. Държа да знаете всичко. Защото вие определено сте наясно със странностите ми, не е ли така? Знаете тайните ми. Смятате ли, че това ме охарактеризира? Вероятно да, а не би трябвало. Аз представлявам много повече от нещата, които са ви известни. Това не е всичко от мен.
Знаете ли например че никога, абсолютно никога не мога да нараня животно? Знаете ли, че всеки месец дарявам по трийсет долара за децата от Третия свят? Знаете ли, че веднъж платих за погребението и надгробната плоча на един съсед, защото вдовицата му не можеше да си го позволи?
Да, това наистина обърква представите ви, нали? Предпочитате да съм някое зло създание, защото ще ви е по-лесно да го разберете. Не искате да знаете, че мога да проявявам щедрост и състрадателност. Не ви се струва логично, защото вече сте ме поставили под общ знаменател, сложили сте ме в рамка и в съзнанието ви няма място извън нея.
Не мисля, че е честно, това е всичко. Не очаквам канонизиране, но поне да признаете, че съм сложна личност като всички останали. Аз поне махнах маската си пред вас. Това е повече, отколкото можете да кажете за себе си, нали така?
(Край)
Сградата на Съдебна медицина в окръг Кук представлява огромен бежов циментов блок, чиито прозорци някой архитект е решил да разнообрази със скосяването на един-два ръба. Студеният въздух, който ни лъхва при влизането, е истинска наслада. Никога не съм си представяла, че толкова ще се радвам да пристигна в морга; климатикът в колата под наем бълваше топла струя към четирима ни по време на краткото пътуване от сградата на ФБР в Чикаго. Софи Таламас изглежда като поръсена с роса и с леко поруменели бузи, но Дени Сасър, Букс и аз сме откровено потни и зачервени.
Читать дальше