Джеймс Паттерсон - Невидим

— И все пак вие ме предупредихте да търся по-дълбоко — продължава тя. — Ето защо направих неща извън обичайната практика на патолозите. Например извърших по-подробни изследвания на саждите в устите, гърлата и белите им дробове. Анализирах наличните токсични газове. Обикновено това са въглероден окис и водороден цианид, разбира се. Те най-често са главните виновници и е трудно да се разграничат увреждания, нанесени от други газове, от онези, получени от директните причинители. Това предположение е логично. Но щом потърсих по-дълбоко, познайте какво открих?

— Какво? — питам аз като нетърпелив студент, тръпнеща да чуя кървавите подробности, които да потвърдят първоначалната ми хипотеза, но същевременно не ги искам заради факта, че сестра ми е една от жертвите. Нямам представа коя от тези емоции предизвиква бръмченето в главата ми и треперенето на крайниците ми.

— Химическите остатъци в белите дробове и гърлата им не са това, което бих предположила предвид факта, че са лежали в леглата си, заобиколени от текстил, полиуретан, мокет и книги. Онова, което открих, беше необичайно високо наличие на серен диоксид — казва тя. — Много по-високо от очакваното при обикновен домашен пожар. Прилича на… ами… — Тя се засмива някак извинително.

— На какво? — питам.

Тя поклаща глава.

— Сякаш са вдишали дим от изгорели гуми.

— Изгорели гуми? — повтарям.

— Точно така. — Тя ми се усмихва мрачно. — А не видях нищо в докладите или в останалата информация, което да подсказва за наличие на изгоряла гума на местопрестъпленията.

— Не, разбира се, че няма — обажда се Дени Сасър.

— И това не е всичко — продължава Джейнъс. — Няма следи от изгаряния по вътрешната повърхност на трахеята и белите дробове. Димът, който са вдишали, не е бил горещ. — Тя почуква по масата с лакиран нокът. — Ако бяха вдишали дим от пожара, той щеше да изгори трахеята и белите им дробове.

— Е, какво искаш да кажеш? — пита Букс.

Доктор Джейнъс свива рамене.

— Извън протокола, бих предположила, че някой е създал този дим и ги е принудил да го вдишат, за да изглежда, че са били живи по време на пожара — за да може заключението на патолога да гласи, че смъртта е причинена от вдишване на дим. Въпреки това тези хора не са вдишали дим от пожара в дома си. Димът има друг произход. По времето, когато къщите им са горели, те вече са били мъртви.

Сякаш всички в стаята изпускат едновременно дъха, който са сдържали досега. Комбинацията от наличие на дим и липса на горещина елиминират възможността Къртис Валънтайн и Джоел Суонсън да са вдишали дим от пожар. Това от своя страна опровергава твърденията на патолозите от Шампейн и Дю Паж.

Чак сега забелязвам, че пръстите ми барабанят по плота на масата — не бавно или разсеяно движение, а причинено от спазми и треперене. Дръж се, предупреждавам се сама. Трябва да чуеш това. Не мисли за нея. Тук не опира до Марта. Става въпрос за залавянето на убиец.

— Предполагам, че това не е всичко, което имаш да ни казваш — казва Букс.

Лия Джейнъс се засмива нервно.

— Не, не е всичко — потвърждава тя. — Ако беше, снощи нямаше да сънувам кошмари, свързани с работата ми, за пръв път от двайсет години.

Очакваме с нетърпение следващата част от откритията на доктор Олимпия Джейнъс. Но бъдете наясно, вече сме отбелязали голяма победа. Заключенията на местните патолози са захвърлени през прозореца.

Защо тогава нямам празнично настроение? Защото в духа „внимавай какво си пожелаваш“ доктор Джейнъс ще ни разясни някои доста конкретни подробности за начина, по който са умрели Къртис Валънтайн и Джоел Суонсън, а следователно и за начина, по който е умряла сестра ми.

Всички членове на екипа ни, всеки посвоему — сведен поглед, свити рамене, потрепващи крака, — реагират по един и същи начин, въпреки че не са лично обвързани като мен. Вече сме наясно за невероятните му способности. Сега ще узнаем степента на неговата извратеност.

Джейнъс ни показва лъскави снимки, които, както ни обяснява, са близки кадри на горната част на бедрата на Къртис Валънтайн и на зоната непосредствено около лактите и коленете на Джоел Суонсън.

— Вижте разцепването на тъканта тук — казва тя. — Подобно разцепване е нормално при такава смърт. Топлината от огъня предизвиква разкъсване на кожата, докато пламъците карат горния слой да се обели. След това по-плътният слой на дермата започва да се дехидратира, свива и отлепя. Това отлепяне изглежда успоредно на мускулните влакна, забелязвате ли?