Том Грейс - Зловеща паяжина

— Грин, колко близо са пазачите? — попита Тао.

— Двама от тях се приближават бързо. Най-добре е с Нолън да се измитате оттам.

— Още не се е появил.

Тао потърси някакво прикритие в стаята за преобличане, но не намери. По всички стени на помещението имаше метални шкафчета. След като пазачите стигнеха входната врата, щяха да я застрелят.

Тао вдигна глава към тавана.

— Грин, колко място има над окачения таван?

Грин направи страничен разрез на компютърния модел на стаята за преобличане.

— Около четири фута.

Тао остави картата на пазача и беретата на пода. Не ѝ беше лесно да се раздели с оръжието, но сметна, че ако остави нещата там, пазачите може да решат, че Килкъни действа сам.

После се качи на една от дългите стоманени пейки, бутна панела на тавана над главата си и го плъзна настрани. Хвана се за стоманените пречки и се изтегли през отвора. Метални проходи, кабели и тръбопроводи изпълваха сумрачното пространство. След като успя да се намести, тя плъзна панела обратно на мястото му.

Обеззаразителният цикъл свърши с изплакване с чиста вода и силна струя сгъстен въздух, който да отвее останалите капки. Най-накрая вратата към преходната зона се отключи и Килкъни бързо напусна клаустрофобичния въздушен шлюз. В стаята за преобличане постави капсулата на масата от неръждаема стомана, хвърли останките на палмтопа в едно от шкафчетата и започна да сваля неудобния костюм.

— Как издържат с това всеки ден? — промърмори той.

Остави скафандъра на пода, взе капсулата и тръгна към вратата. Пристъпи в следващия въздушен шлюз и отново мина през обеззаразяването с ултравиолетова светлина.

— Стой.

В далечния край на коридора стоеше пазач с хирургическа маска на лицето. Беше насочил пистолет към него. Той се шмугна обратно през вратата, пъхна в устата си запечатаната метална капсула и преглътна.

— Казах стой, по дяволите! Глух ли си?

Килкъни застана с вдигнати ръце в рамката на вратата.

— Само да помръднеш и ще те застрелям. Обърни се към стената и сложи ръце зад главата.

Килкъни се подчини и пазачът опря пистолета си в тила му. Втори пазач се появи от коридора от второ ниво.

— Чист ли е?

— Откъде да знам, мамицата му? — сопна се първият пазач.

— Беше в горещата зона, човече!

Мъжът, заловил Килкъни, си спомни какво му бяха казали за четвърто ниво по време на обучението му и отвърна:

— Въздушните шлюзове не биха се отворили, ако не е минал през обеззаразяване, така че не се притеснявай. Сложи му белезници.

Вторият пазач прибра пистолета си и заключи ръцете на Килкъни зад гърба му.

— Дани — обади се първият пазач по радиото. — Хванахме го.

— Бях започнал да се тревожа. Доведете го, а аз ще се обадя на шефа.

Двамата преведоха Килкъни през въздушния шлюз на второ ниво, където ги обля ултравиолетовата светлина. Минаха през нишата и обратно в мъжката стая за преобличане.

— Тези трябва да са на Карл — каза единият пазач, докато вдигаше беретата и картата ключ. — Дюрок няма да е доволен от него.

— Млъкни — сопна му се другият. — Ако някой от нас запази работата си след тази история, ще е късметлия.

Той удари Килкъни по тила и му изкрещя:

— Как влезе тук, по дяволите?

Трети мъж, леко запъхтян от дългото тичане, ги пресрещна в главния коридор извън крилото с лабораториите.

— Хей, Джеф, вие с Джон проверете стаите за преобличане, да не би да има още някой. Аз ще остана със затворника.

Двамата влязоха в женската съблекалня с извадени пистолети. Мъжът, пленил Килкъни, се вгледа в него с презрение.

— Е, здравеняко, довел ли си приятелчета, или тази нощ си соло? Сигурен съм, че си един от онези дърволюбци, които протестират срещу ядрената енергия, член на „Грийнпийс“ или защитник на животните. А, кажи де?

Килкъни остана безмълвен.

— Сбъркал си мястото, задник такъв. Тук няма малки сладки зайчета. Ние лекуваме болести и разни други гадости. Помагаме на хората. Жалко, че не можем да намерим лекарство за тъпоглавците като теб.

Двамата пазачи се върнаха през мъжката съблекалня.

— Проверихме и двете, но не открихме нищо.

— Отворихте ли всички шкафчета?

— Да, празни са.

— Добре. Джон, помогни ми да закарам това лайно в контролната зала. Джеф, ти се опитай да откриеш Карл. Изчезнал е близо до коридори пет и шест на това ниво.

— Разбрах — каза Джеф, прибра пистолета си и се отдалечи.

— Тръгнаха с Нолън — каза гласът на Грин в ухото на Тао. — Коридорът е чист.