Том Грейс - Зловеща паяжина

Прохладният нощен въздух го освежи и отвя част от миризмата от мивката. Като използва гумен маркуч, Тао разми гъстата маса от повърнато и бързо откри металната капсула.

— Това ли е? — попита тя, от ръцете ѝ капеше вода.

— Да — отговори дрезгаво Килкъни.

— Добре. — Тао извади тапата и изплакна мивката. — Добре ли си?

— Да. Не съм повръщал така, откакто напуснах флота. Поне този път няма да имам махмурлук.

— Какво е това? — попита Грин.

— Контейнер с проба от сондата „Пикел“. Открих сондата в лаборатория на четвърто ниво. Повечето от пробите вече бяха извадени, но и една е достатъчна, за да свърже „Виеложик“ с нападението.

Грин извади кутийка джинджифилова бира от хладилника и я подаде на Килкъни.

— Вземи, това ще успокои стомаха ти.

— Благодаря — рече Килкъни и взе бирата. — Докато не открих сондата, не бях напълно сигурен, че компания би организирала военно нападение, но ето го доказателството. А ако от „Виеложик“ са изпратили Дюрок да ограби LV-станцията, нищо чудно да са го накарали да удари и „ЮДжийн“.

— Но как са го направили? — попита Грин. — Ченгетата са установили съвпадение с ДНК-то на Иймс. Цялата история звучи просто невероятно.

Килкъни погледна металната капсула в дланта си.

— Нужно е съвсем малко — само непоклатимо доказателство, за да се покаже, че невероятното е самата истина.

17 март, 6:20

Бриджуотър, Ню Джърси

Доминик Мартино съблече костюма си за биохимическа защита и се отправи към външния коридор, където Лафит и Дюрок я очакваха.

— Една от капсулите с пробите липсва — съобщи им тя.

— По дяволите, Съмнър! — изкрещя Лафит. — Как хората ти са допуснали да се случи това?

— Мъжът беше заловен, когато напускаше комплекса на четвърто ниво — отговори Дюрок спокойно. — Не е имал връзка със съучастничката си. Бил е претърсен и хората ми не са открили нищо. Трябва да е скрил капсулата в тялото си.

— Но как е разбрал, че сондата е тук? — настоя Лафит.

— Мисля, че това е същият човек, когото срещнахме в Антарктида. Името му е Нолън Килкъни.

— Килкъни — повтори Лафит. — Чувал съм това име. Има един Килкъни, който в момента оглавява „ЮДжийн“.

— Освен това работи за консорциума по приложни изследвания в Мичиган, който е партньор на НАСА в проекта за LV-станцията. Килкъни е ветеран от специалните части на флота и разполагам с информация, която свидетелства, че е бил в Антарктида по време на нападението.

— Откъде е знаел?

— Не е знаел — каза Дюрок уверено. — По време на мисия нещата рядко вървят точно по план; има твърде много неизвестни. Килкъни е бил на неподходящото място в неподходящото време. Но как е успял да проследи сондата дотук? Може би в нея има някакъв вграден предавател.

— Сега той знае , че сондата е у нас — каза Лафит с горчивина. — Доминик, изследвай останалите капсули и приготви всичко от сондата за изхвърляне. Съмнър, искам да вземеш капсулата от Килкъни незабавно.

— Да го убия ли? — попита Дюрок.

— Не, смъртта му сега би привлякла твърде много внимание. За момента е достатъчно да си възвърнем капсулата. И недей да докладваш за случая на полицията. Ще се държим сякаш нищо не се е случило, това ще подкопае доверието в твърденията му.

— Разбирам, ще кажа на охраната, че това е било тест за проверка на сигурността.

Мартино изтри потта от челото си с ръкав, а после погледна зелената материя и попита:

— Друг, освен мен влизал ли е в преходната зона или в лабораторията на четвърто ниво след проникването?

— Не — отвърна Дюрок. — Килкъни е бил заловен в коридора на второ ниво. Хората ми не са ходили по-навътре.

— Господа, Килкъни може и да е взел нещо ценно от нас, но смятам, че е оставил нещо също толкова ценно от себе си.

17 март, 21:00

Ан Арбър, Мичиган

Килкъни извади три студени бири от хладилника, докато Грин слагаше кутия с пица на масата.

— Хубаво местенце — каза Тао и взе предложената бира.

— Просто стара ферма, но за мен е дом.

— Получих вести от Барнет — съобщи Тао. — Поздравява ни, че сме доказали участието на „Виеложик“ в нападението в Антарктида.

— Навярно са изпитали голямо облекчение, че не е било военно действие срещу Съединените щати.

— Е, какво ще правим оттук нататък? — попита Грин. — Ще повикат ли ченгетата?

— Не мисля — отговори Тао. — Капсулата, която откраднахме, е придобита с крайно незаконни действия. А дори и полицията да се намеси, няма да открие нищо — сондата сигурно вече е изчезнала. Случаят се превърна в тайно разследване на международна корпорация. Министерството на правосъдието ще има нужда от много повече доказателства, преди да изправи „Виеложик“ пред съда.