Том Грейс - Зловеща паяжина

Килкъни протегна напред палмтопа, но не установи контакт със сондата. Притича до края на коридора. Вратата към преходната зона за трето ниво вече беше отворена. Както и лабораториите, преходната зона имаше отрицателно въздушно налягане спрямо коридора от второ ниво. Килкъни пристъпи вътре и вратата се затвори зад него.

Мина покрай обеззаразителните душове и бани и влезе в залата за преобличане. По стените видя ниши, в които имаше скафандри за биохимическа защита. Килкъни набързо избра един, който му изглеждаше по мярка. Облече го и веднага разбра какво неудобство изпитват астронавтите, когато трябва да излязат в космоса.

Внимателно хвана палмтопа — усещането му за допир беше силно притъпено от гумените ръкавици — и влезе в последния въздушен шлюз. Въздухът в костюма вече започваше да се загрява и лицевото стъкло се запоти от дишането и телесната топлина на Килкъни.

Килкъни мина през въздушния шлюз в лабораторията от четвърто ниво. Откри свързващ шланг, който се люлееше от тавана, и го прикачи към костюма си. В същия миг почувства полъх свеж въздух. Лицевото му стъкло се проясни, но той все още се потеше силно, а ръцете му бяха хлъзгави в гумените ръкавици. Провери палмтопа:

„Контактът със сондата «Пикел» е осъществен“.

„Къде е?“, запита се Килкъни и огледа огромното, пълно с оборудване помещение.

— Карл, там ли си? — попита по радиото шефът на охраната, който беше в контролната зала.

Никакъв отговор.

— Хей, Джон, чуваш ли ме?

— Високо и ясно, Дани. Какво става?

— Карл не отговаря. Каза, че ще провери магнитна ключалка, която се задействала, близо до връзката между едно-пет и едно-шест. Можеш ли да отидеш дотам и да видиш какви ги върши този нещастник?

— Разбира се.

Пазачът се отпусна в стола си и продължи да наблюдава мониторите. Като се изключеше лекото потрепване от време на време, картината си оставаше все същата. Видя как четири монитора се превключиха на картина от крилото на лабораторията.

— Лаборатории едно, две, три и четири — изрецитира той, докато образите се появяваха на екрана.

След тридесет секунди се появи следващата поредица.

— Четвърто н… — Думата заседна в гърлото му. — Какво е това, дявол го взел!

Скочи и сграбчи микрофона.

— Внимание, момчета. Имаме нарушител в коридора на четвърто ниво. Марк, Джон, Джеф, закарайте си задниците там и го хванете.

— Човек в четвърто ниво? Това не е ли горещата зона?

— Да, но ще го поумием добре на излизане. Хайде, движение!

— Ами Карл? — попита Джон.

— Майната му на Карл! Ако не хванем нарушителя, Дюрок ще ни провеси за топките от някоя мачта.

Килкъни откри сондата „Пикел“ в дъното край на лабораторията. Дебели оранжеви кабели излизаха от стената и се включваха в жакове по външната обвивка на сондата, като я захранваха с енергия. Сферичният криобот беше освободен от сондата и поставен в поддържаща рамка на лабораторна маса.

Килкъни прегледа списъка с команди на палмтопа си и избра „Достъп до криобота“. Горната полусфера на криобота се завъртя на сто и осемдесет градуса, след което се отдели от долната. Хидравличен повдигач се разпъна нагоре и отвори двадесет и пет сантиметрова пролука между двете половини.

В долната полусфера Килкъни откри шестоъгълните отделения за съхранение на пробите. Повечето бяха празни. Килкъни посегна и се опита да хване една от капсулите с облечените си в ръкавици ръце, но разбра, че няма да може.

„Тези, които са работили тук, сигурно са имали същия проблем — помисли си Килкъни — Как ли са го разрешили?“

Огледа масата и откри щипци със затъпени краища. Постави палец и показалец в двата отвора и внимателно издърпа една от металните капсули.

„Е, готово. Време е да си вървя.“

— Роксан! — провикна се Грин. — Двама, не, трима пазачи идват към теб. Сигурно са забелязали Нолън в лабораторията.

— Разбрано — отговори Тао и се обърна към вратата, която водеше към четвъртото ниво на лабораторията. Започна да се моли Килкъни да излезе по-скоро.

Килкъни разкачи шланга, влезе във въздушния шлюз и затвори вратата след себе си. Мигновено главите на душовете, вградени в тавана и стените на въздушния шлюз, започнаха да пръскат костюма му с химикали, за да унищожат всичко патогенно.

Химикалите нямаха никакъв ефект върху металическата капсула, но бързо разрушиха палмтопа. Екранът просветна, после угасна и пластмасовата обвивка започна да се разпада.