Том Грейс - Зловеща паяжина

Докато Килкъни се приближаваше към вратата, магнитната ключалка избръмча силно и освободи вратата.

Килкъни изруга наум. Звукът от магнитната ключалка бе отекнал като оръдеен изстрел в коридора. Килкъни отвори широко вратата, бутна Тао вътре и затвори.

— Грин — каза той тихо, макар че му идеше да го изкрещи. — Не затваряй магнитната ключалка, докато не отмине пазачът. Много е шумна.

— Добре.

Докато вървеше по свързващия коридор, пазачът чу металическия звук на магнитна ключалка, която освобождава врата. Пресегна се към рамото си и включи микрофона, закрепен за пагона му.

— Дани, Карл е. Близо съм до пресечната точка на коридори едно-пет и едно-шест. Има ли отворени магнитни ключалки в този отсек?

— Не. Всички врати там са заключени.

— Май имаме проблем. Кълна се, че чух шум от магнитна ключалка.

Той зави зад ъгъла и видя отражението на затваряща се врата в стъклото на литография на стената. Загледа се за миг в него, после тръгна към вратата. Лампата на четеца светеше в зелено — вратата беше отключена.

Пазачът извади беретата си, завъртя дръжката и предпазливо отвори вратата.

Килкъни дръпна рязко вратата и изтегли пазача към себе си. Удари изпънатата му ръка точно под китката и пистолетът падна на покрития с килим под. Последва саблен удар по врата и пазачът изгуби съзнание. Килкъни го подхвана, преди да падне на пода, и го издърпа навътре в помещението.

Тао вдигна пистолета и затвори вратата, докато Килкъни завързваше ръцете и краката на мъжа. После свали синята му вратовръзка и му запуши устата с нея.

— Вземи му картата — каза Тао.

Килкъни смъкна баджа от предния джоб на пазача.

— Грин, как изглеждат нещата от твоята страна?

— Справих се и с останалите камери. Пътят към изследователските лаборатории е чист. Ще наблюдавам за други пазачи.

— Добре, защото този приятел сигурно ще им липсва и ще изпратят някой да го потърси.

Тръгнаха бързо по последния участък от коридора. Както Грин беше обещал, охранителните камери бяха „ослепели“, а по пътя им нямаше други пазачи.

След като влязоха в едноетажното лабораторно крило, Килкъни измъкна малък безжичен компютър от джоба на бедрото си и го включи. Модифицираният палмтоп започна да излъчва кратки късообхватни сигнали, настроени на специалната честота, използвана от сондата „Пикел“. Въпреки че сондата беше свързана с компютърните системи в LV-станцията, тя имаше и безжична система за комуникация. За съжаление слабият обхват на „Пикел“ и интерференцията, причинена от екраниращите устройства около лабораторията на „Виеложик“, изискваха Килкъни да е много близо до сондата, за да комуникира с нея.

Отвъд входната врата широкият коридор завършваше внезапно в малка ниша. От двете страни имаше врати към стаи за преобличане, а отпред — двукрила врата от неръждаема стомана и плексиглас — първата бариера към въздушния шлюз, през който минаваше оборудването, преди да бъде внесено в лабораторията.

Грин отключи вратите към стаите за преобличане.

— Насам — каза Килкъни.

Минаха през мъжката стая за преобличане и влязоха в друга ниша, която водеше към кабина за обеззаразяване към второ ниво.

— Ей, човече — обади се Грин, гласът му беше накъсан от статични припуквания, — имаме известни проблеми.

— Казвай.

— Сигналът ти започва да се губи.

— Обграден съм от тонове метал. Какво друго?

— Плановете на сградата, с които разполагам, са малко остарели. Нямам контрол върху системите в четвърто ниво. Мога да отворя пътя до трето ниво, но след това оставаш сам.

— Разбрано.

Килкъни свали очилата и микрофона и ги подаде на Тао.

— Вземи. Поддържай връзка с Грин и пази коридора.

— Ще почукам на вратата, ако стане нещо — каза Тао. — Бъди внимателен.

Грин се справи със защитните механизми на следващия въздушен шлюз и Килкъни пристъпи вътре. След като вратата се затвори, го окъпа ултравиолетова светлина. След няколко минути нормалните лампи се светнаха отново и следващата врата се отвори с пневматично изсъскване.

Стените на широкия осем фута коридор бяха сглобки от панели от неръждаема стомана и стъкло с черни изолации в междините. Имаше четири лаборатории от трето ниво в този сектор, по две от всяка страна на коридора. Обозначението сочеше „Биологична опасност от второ ниво“ и коридорът се отделяше от другите лаборатории с помощта на въздух с положително налягане в него и отрицателно в лабораториите.