Том Грейс - Зловеща паяжина

— Следващото дело пред този съд — обяви съдия Уилям Зиглър — е „Народът срещу Осуалд Иймс“. Моля, полицаите да въведат обвиняемия в съдебната зала.

Двамата окръжни полицаи докараха Осуалд Иймс от килията му. Този път той беше облечен в тъмносин костюм с безупречно бяла риза и консервативна вратовръзка. Тив Балог изчака търпеливо, докато един от полицаите махне белезниците на Иймс.

— Добро утро, господин Иймс — поздрави адвокатът, след като полицаите се оттеглиха.

Иймс стисна ръката на Балог и кимна с бледа усмивка. Ръцете му трепереха леко, но той тайно се надяваше, че Балог няма да усети нервността му. Нолън Килкъни седеше в дъното зад масата на защитата.

Зиглър заглуши микрофона с ръка и се обърна към секретаря.

— Да започваме.

— Народът срещу Осуалд Иймс с цел решението за допустимостта на доказателствата — обяви секретарят към залата.

— Страните да се представят за протокола — каза Зиглър.

— Кърт Макферсън, прокурор на окръг Уаштенау, Ваша чест.

— Тив Балог, представлявам господин Иймс, Ваша чест.

— Много добре — започна Зиглър. — Господин Балог, получих молбата ви да се отмени мярката на задържане на вашия клиент.

— Да, Ваша чест. Обвинението не разполага с достатъчно доказателства, за да обоснове тезата си.

— Господин Макферсън, имате ли да кажете нещо? — попита Зиглър.

— Изразявам пълно несъгласие с искането на защитата, Ваша чест.

— Така и предполагах. Искането да се отмени мярката за задържане се отхвърля. Продължаваме с искането да се отхвърлят доказателства, придобити в противоречие със закона. — Зиглър вдигна поглед от папката си. — Господин Балог?

— Ваша чест, претърсването на клиента ми е в разрез с Четвъртата поправка. Не е имало основателна причина, която да го оправдае. Кръвната проба, взета от клиента ми, е неправомерно придобито доказателство и последвалият ДНК тест трябва да бъде отхвърлен като недопустим.

— Господин Макферсън?

— Ваша чест, имаше огромно количество кръв на местопрестъплението. Освен това съществуваха улики, че госпожица Олсън е била насилена сексуално. Тези два факта са накарали полицията да предположи, че ДНК улика от нападателя също може да бъде открита на местопрестъплението. Обаждането на деветстотин и единайсет от госпожица Олсън…

— Възразявам, Ваша чест — намеси се Балог. — Няма доказателство, че точно Фей Олсън се е обадила.

Макферсън извъртя очи с досада и каза:

— Нека перифразирам твърдението, Ваша чест. Деветстотин и единайсет са получили обаждане от „Пайнвю“ номер 4371 от някаква жена, която е обвинила подсъдимия във въпросните престъпления. Въз основа на обаждането детективите са имали основание да подозират Осуалд Иймс за въпросните престъпления и определено са имали причина да смятат, че посредством взимането на кръвна проба ще открият ДНК доказателство, което да го свърже с престъпленията.

— Не намирам нищо нередно в заповедта. Тя ясно посочва търсения предмет — кръвна проба от заподозрения — и мястото, където такава проба най-вероятно може да бъде открита. Освен това смятам, че има основателна причина тя да бъде потърсена и че правата на господин Иймс, гарантирани от Четвъртата поправка, не са били нарушени при обиска. Искането се отхвърля и кръвната проба, заедно със свързания с нея ДНК тест, се допускат — обяви Зиглър. — По-нататък? Предполагам, че ще искате процес със съдебни заседатели?

— Да, Ваша чест.

— Много добре. — Зиглър като направи справка с календара си. — Процесът ще започне на единадесети юли, вторник, в десет часа.

Килкъни седна в тясната кабина до залата за свиждане. От другата страна на плексигласовата преграда Иймс бе сам и крачеше нервно из голямото помещение от сив бетон. Килкъни опря ръце в преградата, Иймс го видя и се приближи.

— Определено не мина добре — каза той и седна срещу Килкъни.

— Балог не очакваше и да мине, но все пак трябваше да внесе исканията.

— И така, за какво искаше да говорим?

— Работя върху една следа. Все още не знам дали е нещо важно, но може и да се окаже. Какво знаеш за компания, наречена „Виеложик“?

— Френска компания, една от най-големите сред новите биотехнологични фармацевтики. Около седмица преди убийствата Лойд и аз бяхме поканени на вечеря от Шарл Лафит, изпълнителния директор на „Виеложик“.

— Какво?! Къде вечеряхте?

— В къщата му в Манхатън. Лойд и аз се запознахме с него на една конференция. Беше социално мероприятие, но имахме кратък бизнес разговор с Лафит. Той искаше да купи „ЮДжийн“.