Том Грейс - Зловеща паяжина

— Това е компанията на Дюрок — каза Килкъни.

— Всъщност е американски филиал на неговата компания — уточни Тао.

— Предвид това, което знаем за Дюрок — поде Грин, — мисля, че всичко, до което се е докосвал, заслужава да се провери. Лабораторията, която „Виеложик“ е построила в Ню Джърси, е с доста странен вид — много остри ъгли и начупени стени като музея на рокендрола в Сиатъл. Спомням си, че когато го строихме, цялото оборудване за системата за сигурност дойде от един доставчик. Вярно е, че казахме какво искаме, но от фирмата купиха оборудването и пак те го монтираха. Предполагам, че най-вероятно същото важи и за тази „Тадж Ма-Лаб“. Цялата им система за сигурност е докарана миналото лято и е завършена до ноември.

— Но ако доставчикът вече е монтирал охранителната система, какво е докарал Дюрок през февруари? — попита Килкъни.

— Става все по-интересно — каза Тао.

— Не знам какво съдържа пратката — призна Грин, — но знам откъде е дошла. Като проследим движението ѝ преди пристигането ѝ в новата лаборатория на „Виеложик“, ще установим, че е докарана с камион от пристанищното управление на Ню Йорк и Ню Джърси, където е била разтоварена от товарния кораб „Анхелина“. Според корабните доклади, дадени на пристанищните власти, „Анхелина“ е била на котва в Рио Гайегос на първи февруари. Получила е товара от „Серберус“ същия ден и е отплавала на следващия.

— Знаем, че Агабашян е доставил установката в Рио Гайегос — каза Тао. — Логично е да се предположи, че Дюрок е използвал това място като отправна точка в плана си за мисията на Антарктида.

— Би улеснило пътуването — съгласи се Килкъни, — а освен това съвпада по време. Грин, намери каквото можеш за тази лаборатория в Ню Джърси — схеми, охранителни системи, всичко, което би ни помогнало да влезем и излезем оттам.

— Мисля, че мога да го уредя.

— Не забравяй и за другото — напомни му Тао.

— Какво друго? — попита Килкъни.

— Дисковете, които донесе от Каймановите острови — отговори Грин. — Мисля, че открих димящото дуло.

— Добре, разкажи ми.

— Дисковете бяха кодирани, но със стара и не особено добра програма. Бързо видяхме сметката на защитата им. Както се надявахте, това са данни от банка, а не колекция с порно от нета. Когато разкодирах всички дискове, реших, че разполагам с два идентични резервни комплекта.

— Но ти провери и двата, нали? — попита Килкъни.

Грин се усмихна.

— Познаваш ме твърде добре, приятелю. Да, проверих ги и привидно съвпадаха. Но дяволът е в детайлите.

Грин разказа за последователните записи на трансакциите на частна банка „Стърлинг“ през първите два месеца на годината. В първоначалния запис „ЮДжийн“ беше поставена на къса позиция от десетина холдингови компании от Каймановите острови. Тези във второто копие бяха направени от една-единствена компания: „Понт Ньоф“.

— Значи Харли е въртял двойно счетоводство — възкликна Килкъни.

— „Понт Ньоф“ не е единствената компания, която Харли е прикривал. — Тао посочи към няколко подчертани места в доклада. — Големите суми, които минават през тези сметки, ми намирисват на пране на пари.

— Нека Барнет да се занимае с това. Той може да стигне до заинтересованите лица. Нещо повече за тази „Понт Ньоф“?

— Това е холдингова компания на Каймановите острови, основана от Съмнър Дюрок — отговори Тао. — Сега вече съм сигурна, че се опита да ни убие заради сделките с акции.

— Наистина изглежда така — съгласи се Килкъни. — Но как е разбрал, че „ЮДжийн“ ще се срути?

— Това не разкрива ли мотив? Говорим за много пари.

— Това показва възможен мотив, но няма улики Дюрок да има нещо общо с убийствата — отвърна Килкъни. — Полицията откри спермата на Иймс в тялото на бившата му жена. Само Иймс би могъл да е извършителят на убийствата, освен ако Дюрок не е намерил някакъв начин да се сдобие с негова семенна течност или пък не я е синтезирал някак си.

— Ами ако наистина разполага с начин да я създаде? — попита Грин.

— Какво? — извика Килкъни.

— Да предположим, че този може да произведе семенна течност в лаборатория? Не забравяй, че той е свързан с една от най-големите биотехнологични фирми в света — обясни Грин. — Работил съм с Иймс и Сътън малко повече от година и доколкото съм запознат, ДНК е само дълга поредица данни. Вместо битове, имате четири молекули, които се повтарят отново и отново. Може би някой във „Виеложик“ е намерил начин да произвежда ДНК.