Том Грейс - Зловеща паяжина

Чу се вик. Един от моряците тичаше към тях откъм мостика. Килкъни изтръгна една от пречките на перилото и я заби в корема му, а после я извъртя и го удари по главата. Мъжът се олюля и се блъсна в капитана, който се бе появил на мостика с пистолет в ръка. Килкъни завъртя желязната пречка и удари глезена на капитана, за да го събори на палубата, после го блъсна в предмишницата така, че счупи костта. Пистолетът падна и се плъзна по палубата.

Килкъни го взе, стреля веднъж встрани и извика на капитана:

— Не мърдай!

Наведе се над Тао и махна превръзката от устата ѝ.

— Добре ли си? — попита я той.

— Не е важно — процеди тя все още вбесена, — просто ме развържи.

Килкъни намери нож в кутията с инструментите и разряза кордата. Докато тя оправяше дрехите си, Килкъни завърза двамата мъже.

— Да ги хвърлим през борда — предложи Тао.

Килкъни поклати глава.

— Защо не? Нали хвърли оня мръсник.

— Той вече беше мъртъв. — Килкъни се качи на мостика и спря двигателите. — Както и да е, имам по-добра идея.

Той издърпа слушалките на корабното радио и ги хвърли в морето. Определи сегашната позиция на кораба по картите и програмира автопилота да държи курс на север. Включи двигателите и застопори скоростта на десет възела. Малкият кораб направи лека дъга надясно и изправи курса, когато компасът показа нула градуса.

— Време е да се махаме — каза Килкъни, докато слизаше от мостика.

Той се прехвърли на „Зодиак“ и се хвана здраво за перилото на „Хатерас“, докато Тао развърже въжетата и скочи при него. След малко лодката вече подскачаше по развълнуваната от отдалечаващия се риболовен кораб вода.

— Къде ще иде? — попита Тао.

— На север — отвърна Килкъни и запали мотора. — Мисля, че до сутринта ще са в териториалните води на Куба.

Килкъни насочи лодката на юг-югоизток, към Големия Кайман, Вляво светлините на Севън Майл Бийч озаряваха крайбрежната кривица на юг от Джорджтаун. Нощта бе спокойна, пътуването вървеше безпроблемно и Килкъни имаше възможност да премисли всичко случило се.

Тао седна до носа на лодката, отчасти защото беше по-удобно, отчасти за да уравновеси тежестта. След като се отдалечиха от рибарския кораб, тя усети, че Килкъни не е в настроение да говори и го остави на мира. Наблюдаваше го на слабата лунна светлина — гледаше към хоризонта и явно бе потънал в мислите си. Тя погледна встрани и видя светлините на брега.

— Къде отиваме, в къщата на Харли ли?

— Не, не бих могъл да я намеря от брега дори през деня. Отиваме в Джорджтаун. Ако все още съществуват някакви доказателства за търговията с акции, те ще са в банката на Харли.

— За какво си мислиш?

— За мъжа, когото Харли ни представи за свой клиент.

— Така и не научихме името му.

— Съмнър Дюрок.

Тао го погледна изненадано, но Килкъни не забеляза. Очите му си оставаха приковани към светлините на брега.

— Защо мислиш, че този мъж е Дюрок?

— Защото той ръководеше атаката над LV-станцията. Познах го веднага щом го видях.

— Но какво ще прави Дюрок тук с Харли?

— Не знам, просто не се връзва. Ако Агабашян го е пуснал по петите ни, щяха да ни следят още от Рио, а не усетих да имаме опашка.

— Докато ти беше в безсъзнание, той ме попита защо сме тук. Не му казах нищо. После каза, че е проверил и знае, че не сме от КФН.

— Само Харли видя документите ни. Ако Дюрок е клиентът, откъде, по дяволите, е знаел, че акциите на „ЮДжийн“ ще се сринат.

Като използва ключовете на Харли, Дюрок влезе в кабинета на частна банка „Стърлинг“ и извади от голямата си торба двулитрова пластмасова бутилка, пълна с бензин. В нея имаше още няколко двигателя за модели на ракети, ролка изолирбанд, батерия и цифров таймер. Той сложи възпламенител в основата на ракетния двигател, свърза жиците с двата му края, после пъхна цилиндричния двигател в гърлото на бутилката. След като бомбата беше сглобена, Дюрок я сложи на пода до компютъра на Харли и нагласи таймера.

На четвърт миля от брега Килкъни изключи двигателя и започна да гребе към пристанището на Джорджтаун. От малкото осветени кораби около доковете се чуваха глъчка и смехове. Килкъни вкара безшумно „Зодиак“ между два неосветени кораба, качи се на кея, завърза лодката и помогна на Тао да слезе.

Когато тръгнаха към града, осъзнаха колко странно изглеждат — и двамата бяха мокри и раздърпани, а превръзките около глезените на Килкъни бяха подгизнали от кръв. За щастие нощният живот на острова кипеше на север от града, около Севън Майл Бийч.