Том Грейс - Зловеща паяжина

— Направи ли ви конкретно предложение? — попита Килкъни.

— Не, просто опипваше почвата. Отказах му, защото наистина не искам да работя за него.

— Какво знаеш за Лафит?

— Всъщност не много — отговори Иймс. — Блестящ учен е и има много пари. Ако се съди по вечерята, която даде, определено има изискан вкус за храната и виното. Лафит разбира от наука, както и от бизнес, и с много агресивен и в двете области.

— Някога чувал ли си за мъж на име Съмнър Дюрок? Той отговаря за сигурността на „Виеложик“.

Иймс се замисли за момент, после погледна Килкъни.

— Не, доколкото си спомням.

— Ами за малка компания на Каймановите острови, наречена „Понт Ньоф“?

— Не. Защо питаш?

— Дюрок притежава „Понт Ньоф“ — поясни Килкъни. — Това е просто холдингова компания. Използва я, за да играе на борсата. Засега единствените акции, които е закупил, са тези на „ЮДжийн“.

— Значи се е опарил като останалите ни акционери.

Килкъни поклати глава.

— Не бих казал. Поставил е акциите ни на къса позиция и когато са паднали, ги е купил обратно, като е спечелил около двадесет и шест милиона долара.

Иймс подсвирна.

— Точно така — продължи Килкъни. — Или Дюрок е най-големият късметлия на света, или е знаел, че акциите ни ще паднат. А за да е знаел това, трябва да е имал нещо общо с убийствата.

— Господи! — Иймс рязко се изправи. — Господи! Трябва да кажем на Тив!

— Оз, чуй ме! Нямаме нищо конкретно засега, нищо, което би могло да те измъкне, но работя по въпроса.

16 март

Ню Йорк

Като следваха инструкциите на Грин, Килкъни и Тао пристигнаха в Гринуич Вилидж, във фабрика от началото на века, която беше преустроена в жилищна сграда. Когато влязоха вътре, Грин затвори и заключи вратата. Оголена до стомана и тухли, старата сграда беше превърната в хале, обзаведено обаче хипермодернистично.

— Интересно място — отбеляза Килкъни, докато разглеждаше една странно усукана преграда.

— Принадлежи на един мой приятел и жена му — обясни Грин. — И двамата работят в сферата на компютърната анимация, правят графични образи за киното. Сега са в Европа и работят върху някакъв филм, но ме пускат да се отбивам тук от време на време, когато съм в града. Това място е оборудвано с най-добрите играчки. Ако не ръководех работилницата в консорциума, сигурно щях да работя тук. След като пристигнах, започнах да събирам информация за съоръжението на „Виеложик“ в Ню Джърси. Сравнително ново е и, за щастие, има най-модерните компютризирани поддържащи и охранителни системи.

— И кое му е хубавото на това? — попита Тао.

— Ами прави работата ми по-лесна. Имам подробен компютърен макет на цялата сграда, който мога да препратя към дисплея в шлема на Нолън. — Грин се ухили на Килкъни. — След като влезете вътре, ще можете да виждате през стените. Открих и специална телефонна линия, използвана от доставчика на охранителното оборудване за поддръжка на системите. Вече е моя.

— Чудесно — одобри Килкъни. — Нека да видим в какво ще нагазим.

Грин въведе Килкъни и Тао в студиото. Приглушеното жужене на вентилаторите изпълваше пространството с неясен шум. В добавка към четирите работни станции, едната стена на студиото беше покрита с голям екран с висока разделителна способност, ограден от няколко по-малки видеодисплея. Грин въведе команда в един от компютрите и големият екран показа модела на лабораторията на „Виеложик“ и прилежащата към него собственост.

— Да, тази сграда наистина е различна — кимна Килкъни, като насочи вниманието си към околния терен. — Открити пространства, големи паркинги, почти никакво прикритие по периметъра. Добрата новина е, че няма да прескачаме огради или бодлива тел. Има отходен канал, който минава през задната част на собствеността и през големите парцели от двете страни.

— И двата терена са собственост на големи фармацевтични компании — каза Грин. — Тесният път тук е известен като Изследователската улица.

— Как е сигурността? — попита Тао.

— Всички пазачи са от „Серберус Секюрите“. Електрониката е последна дума на техниката — добри камери, детектори за движение, магнитни ключалки — и всичко това е свързано с компютризиран операционен център.

Грин смени образа, за да покаже плана на главния етаж на сградата, и очерта контролната зала.

— „Виеложик“ са на стандартна петдневна работна седмица и почти никой не работи през почивните дни.

Килкъни кимна: