Мэтью Рейли - Двете изгубени планини

След половин час Сфинкса и хората му излязоха от Ереб заедно с Яго.

Сфинкса беше заповядал да освободят и още осмина необичайни затворници. Те също бяха взети, но им бяха сложили белезници и окови на краката и бяха запушили устите им с кожени ремъци.

Отец Чилич вървеше мълчаливо зад кардинал Мендоса и се оглеждаше скришом.

— Да съберем всички заедно — каза Сфинкса. — И после тръгваме за Москва. Към манастира.

Новодевически манастир, Москва, Русия

23 декември, 00:00

Новодевическият манастир беше притихнал в студената московска нощ.

Той беше започнал живота си като крепост — или като кремъл, какъвто беше руският термин — и все още беше запазил колосалните стени и отбранителните кули на някогашната цитадела.

Но през 16 век, по времето на Василий III и неговия син психопат Иван Грозни, бил превърнат в манастир, в който били затваряни жени от царското семейство, принудени насила да облекат расото.

Днес манастирът е прочут с три основни забележителности. Първата е поразителната му камбанария; втората е гробището, където са положени останките на много прочути руснаци; и третата е невероятната бяла Смоленска катедрала, която се издига в средата и е увенчана с пет купола в златно и сиво, които приличат на куполите на братовчедка й, по-голямата и по-прочутата катедрала „Св. Василий Блажени“, намираща се на няколко километра оттук.

В продължение на петстотин години манастирът е бил символ на стоическа издръжливост. Оцелял е през войните с Наполеон и Хитлер и дори се появява на страниците на „Война и мир“ на Толстой.

Освен това е и символ на решителната женска издръжливост.

Още от превръщането си от крепост в монашеска обител Новодевическият манастир е царство, запазено единствено за жените — орден на монахини, известен на повечето като Ордена на честните девици, или за по-кратко Честните, както и с едно много по-старо име.

Всичко това щеше да се промени в нощта на 23 декември, когато точно в полунощ силите на Сфинкса атакуваха манастира.

Атаката не беше безшумна. Не беше дори потайна. И в никакъв случай ограничена.

Беше внезапна, дръзка и гръмка.

Четири дълги черни сандъка, приличащи на бронирани контейнери, полетяха от небето и се стовариха в покрития със сняг двор на манастира.

БАМ!

БАМ!

БАМ!

БАМ!

При всеки удар земята под тях се разтърсваше и във въздуха се вдигаше сняг.

Във военните кръгове тези контейнери бяха известни като СВД-ИУМ — система за въздушно доставяне на издръжлив на удар материал.

На по-прост език това означаваше, че това са прецизно насочвани контейнери, които не се нуждаеха от меко кацане, тъй като съдържанието им не беше хора или чувствително механично оборудване. И с усъвършенстването на системите за глобално позициониране и насочване СВД контейнерите бяха станали много успешни в бързото приземяване на точно определени места.

Те се използваха предимно за доставяне на храна, оръжия или муниции в отдалечени бойни зони или изпаднали в хуманитарна криза градове.

Тези четири СВД контейнера се стовариха между крепостните стени на Новодевическия манастир, като блокираха четирите изхода на комплекса, разположени по посоките на света.

След секунди стените на контейнерите паднаха с трясък и от всеки изскочиха по трийсет бронзови войници, които се втурнаха към централната жилищна постройка.

Сфинкса и хората му пристигнаха само след минути с два летящи ниско хеликоптера „Нинук“, осигурени им от Въоръжените сили на Русия.

Сфинкса слезе от първия хеликоптер, като водеше след себе си Лили, чиито ръце бяха вързани със свински опашки.

Следваха ги кардинал Мендоса и Хлоя Карнарвън, Йегер Айнс с четирима от рицарите му, дванайсет бронзови войници и осмината неизвестни, които бяха взели от затвора Ереб.

Като видна фигура в потайния свят на Четирите царства, Сфинкса беше предупредил съответните хора от висшето военно командване на Русия за пристигането си, така че нямаше намеса нито от страна на армията, нито на полицията.

Сфинкса не искаше да му пречат, докато щурмува манастира.

Защото имаше важни неща за вършене.

Само след минути Сфинкса стоеше пред двайсетте обитателки на Новодевическия манастир в тъмната крипта дълбоко под катедралата с петте купола, в присъствието на двамата си съветници, петимата рицари, дванайсетте бронзови войника и осмината други мъже.

Всички монахини бяха коленичили с изключение на игуменката майка Беатрис, която стоеше дръзко пред него.