Мэтью Рейли: Двете изгубени планини

Със силен грохот един каменен панел от стената се плъзна настрани, разкривайки пет искрящи пръстена, наредени на лавица.

Всеки пръстен имаше огромен скъпоценен камък. Един беше малко по-голям от останалите. Камъкът му беше червен. Камъните на другите четири пръстена бяха с кехлибарен цвят.

И тогава неземното светлинно шоу свърши и залата отново потъна в мрак, нарушаван от електрическите светлини, монтирани от хората на Сфинкса.

Сфинкса взе петте пръстена и ги отнесе при пулсиращия Боздуган на Посейдон.

Когато ги поднесе към оръжието, светещият камък на Боздугана започна да помръква…

… а камъните на петте пръстена засветиха все по-силно и по-силно.

— Силата на Боздугана се прехвърля в пръстените — каза Мендоса.

Когато всичко свърши, Сфинкса вдигна най-големия пръстен.

В грамадния му червен камък, който сега светеше ярко, беше гравирано нещо — изображение на корона.

Тя пулсираше със свирепа сила.

Сфинкса си сложи пръстена.

Мендоса се поклони и прошепна:

— Императоре мой…

Сфинкса се загледа в пръстена.

Беше необичайно прекрасно изделие, страховито и авторитетно. Не беше нито претруфен, нито безвкусен. А просто ясен символ на власт.

Хлоя кимна към него.

— Пръстенът на императора. Сега всички бронзови армии са на ваше разположение.

Сфинкса даде един от другите пръстени на протежето си Дион и още един на Йегер Айнс, който беше водачът на рицарите на Златната осмица и на практика негов главнокомандващ. Другите два пръстена останаха у него.

— Има четири бронзови батальона на различни места по света, по един във всеки от трите тайни града и един в Подземния свят. Моят пръстен ми осигурява командването на всички тях. Но който носи другите пръстени, също може да командва някои батальони. Дион, давам ти пръстена, който контролира бронзовите войници в град Атлас. Айнс, ти ще командваш онези от Долния свят. Съберете ги всичките. Ще ни трябват.

— За целта са осигурени самолети, ваше величество — каза Йегер Айнс. — Десет американски транспортни самолета С-5М „Сюпър Галакси“, оборудвани със СВД. Те са единствените достатъчно големи и мощни, за да поемат тежестта на бронзовите войници. Всичко ще бъде изпълнено в рамките на следващата седмица.

Кардинал Мендоса зачете на глас от екрана на компютъра си. Лили забеляза, че преводът му е същият като нейния. Програмата му определено я биваше.

— Кардинале — каза Сфинкса. — Първата желязна планина…?

— Очаква пристигането ви — отвърна Мендоса. — Висшият астроном отец Расмунсен в момента е там и приготвя всичко за вас. Той е най-големият специалист на Църквата по железните планини, лунните подравнявания и Падането.

Сфинкса кимна.

— Искам също и камбаните.

— Ваше величество — рече Мендоса. — Разбирате, че те не са необходими за преминаването на изпитанието.

— И са прословуто опасни… — добави Хлоя.

— Искам ги — отсече Сфинкса. — Защото те са ключът към плановете ми за управление. Това означава, че трябва да посетим милите дами от Новодевическия манастир в Москва.

— Курви — презрително процеди Мендоса. — Прекалено са умни за положението си.

— Аз ги харесвам — каза Сфинкса. — Отдадени са. На кодекса си и на каузата. И е така от пет хиляди години. И през цялото време са надхитрявали вашата Църква, кардинале. Кога е следващата поредица подравнявания?

— Според брат Расмунсен някъде около слънцестоенето. Бъдни вечер или нещо такова. Веднага ще взема от него точните часове и дати. Разполагаме с около три седмици.

— Разполагаш ли с всички данни за Апенините и Морето на дъждовете?

— Да, ваше величество — отвърна Мендоса.

— А обсерваторията готова ли е?

— Всичко е подготвено, ваше величество.

— В такъв случай да тръгваме за Москва — каза Сфинкса. — Само трябва да направим едно спиране по пътя.

— Къде, ваше величество?

— При Царския затвор Ереб — каза Сфинкса.

После се обърна кръгом и небрежно хвърли малко сиво камъче в жертвения басейн с мъртвото тяло на Александър.

Веднага щом камъчето падна във водата повърхността й се замъгли, стана тъмна и непрозрачна. Последва гаден пукот, докато черно-сивата вода се втвърдяваше в подобна на бетон субстанция, която напълно обгърна трупа на Александър и го скри от поглед.

И след това тръгнаха.

Лили беше грубо бутната към стълбището.

Успя да хвърли последен тъжен поглед назад към жертвения басейн. Брат й, когото почти не беше познавала, сега беше погребан в плътен камък.